| Автор | Съобщение |
Servantes
|
Пуснато на: 22 Окт 2011 г. - 09:14 ч.
Ще търся пуста работа в чужбина. Напускам тихия семеен кът, родители, приятели, родина. На двора чувам тате да гълчи, сърдит на мама нещо да говори, а тя, добрата мама, си мълчи, защото знае, с тате се не спори. Дали постъпвам правилно, не знам? Усещам, че обзема ме тревога. На онзи континент ще бъда сам, без най-обичните ми, само с Бога. Дали ще се завърна жив и здрав, любимите си хора да прегърна, до тате с непокорния си нрав рождената си майчица да зърна? Или след дълго време самота, когато се завърна аз отново, ще... още ме посрещнат грозна пустота и кръстовете два с надгробно слово? Ще шепне тъжно старият чинар, а къщата ще бъде вече глуха, на портата ще висне катинар и всичко тук ще бъда сред разруха. И пак ще има слънце и мъгла, ще има пролет, лято, есен, зима, ще има син - отчаян будала, но мама, тате, няма да ги има. Копирано от интернет форум. Автор - неизвестен. |
|
Axel
|
Пуснато на: 24 Окт 2011 г. - 02:26 ч.
Мааалко тъпо ми се вижда това написаното... |
|
Servantes
|
Пуснато на: 28 Окт 2011 г. - 20:57 ч.
|
