Автор Съобщение
deadlogic
Пуснато на: 26 Яну 2016 г. - 14:41 ч.
Колко тъжно може да едно изоставено интернет място. Като градинката с изпочупените пейки. Само че там поне от време на време заспива някой бивш охранител... а аз май съм охранитея в случая.

С всяка изминала година става по-странно.
absolut4eto
Пуснато на: 10 Фев 2016 г. - 20:47 ч.
Здравей

От няма и къде (може би защото е сесия.. Да, вече съм студент, последна година ) се сетих за този форум. Незнайно как си помня и паролата...влязох и започнах да разглеждам темите, видях и последно какво с кого съм си писала. Толкова е странно. Последно съм била тук април 2008 г. ..преди ОСЕМ години.

Помня, че преди нямах търпение да се прибера от училище, да включа настолния си компютър и да видя кой какво е писал..да не би да изпусна нещо. :D И сега хвърлих поглед на коментари и мнения...Много се смях... :D Откровено ме е срам от латиницата и нещата, които съм писала...Да се чуди човек защо, след като винаги съм била литератор.. :D вечната тийн глупост...Господи, била съм толкова малка! Сега единствено виждам Online 1 в горния десен ъгъл. Странно е.

Този форум е като "time capsule" и тук последно съм била детенце преди да се случи животът..и изпитвам някаква странна носталгия по неопетненото си съзнание преди. От друга страна съм щастлива за всичко, което открих чрез форума и след него. И съжалявам единствено за едно... Че може би никога не благодарих, че споделихте едно нелеко време..време на бурни емоции, търсене на себе си, отстояване на себе си, промяна, отхвърляне, приемане, борба със себе си.... и още толкова много неща, които се случваха ежедневно и този малък остров от хора като мен ме караше да се чувствам....приета.

Помня и че ми беше особено тежко да напусна форума. Смешно е как доста нелепи неща са ми се стрували тежки на тази крехка възраст... :D Но дори и това ми помогна...

Изводът е, че този форум ми помогна много. И с усмивка пиша този, може би, последен отговор..и като с ключе заключвам стар детски дневник.

И ако някой от вас...,драги, ме помни..и прочете това.. Благодаря!

От името на absolut4etо и от мое име. ))

И в крайна сметка... не всеки край е тъжен. Краят на този форум не е вследствие на загуба или забрава. Всички сме живи и здрави, щастливи...все още млади и със сигурност всеки от нас в определен момент си спомня за това място..и се усмихва.

Този форум изигра своята роля, даде на всеки от нас по нещо мъничко, което да носи със себе си и това е... красиво. Повече от това - здраве!

Та със здраве, скъпи съфорумници! Бъдете щастливи и не забравяйте, че най-простичките неща, които правите и които ви карат да се усмихвате и да се чувствате част от нещо по-голямо от вас ежедневно... са нещата, за които ще си спомняте и след още толкова години.. и от сегашна гледна точка те са тези, които имат смисъл.

Axel
Пуснато на: 25 Мар 2016 г. - 07:47 ч.
Форумът даде много на всеки един от нас. Хората които на намерихме...случките, които ни сполетяха...как винаги бяхме тук един за друг...беше трудно и за мен да напусна това място. Ни когато човек иска нещо много силно, то той го извиква при себе си .
Правил съм го и преди....но искам да благодаря на всекиго за абсолютно всичко, което са направили тук . Особено на мъртвата логика, че се отбива да припомни на всички ни .
Абсолютче, благодаря и на теб за изпълнения с чувства пост ( вкара доста спомени в съзнанието ми ).
Бъдете живи и здрави...и никога не спирайте да вървите към това, което искате най-много . Знам, понякога няма да виждате смисъл в това. Но повярвайте...заслужава си
deadlogic
Пуснато на: 19 Апр 2016 г. - 10:27 ч.
обаче всички сме станали яко лейм, а ^^