| Автор |
Съобщение |
Shemet_
|
Пуснато на: 16 Май 2007 г. - 18:55 ч.
Човек умира когато му дойде времето,а твойто не е дошло,тъй че СТИГА! |
|
Ани-Бани
|
Пуснато на: 16 Май 2007 г. - 18:59 ч.
Що за шуротия?! Извинявам се предварително за да не убидя девойчето, но е доста пресилено всичко това! Може би ти трябва силна подкрепа точно сега.... айде моля ви се.. Какви са тия мисли за самоубиство и тем подобни на 16 години заради разбито сърце. Та ти още не си си изживяла детството та вече си и влюбена и разлюбена че чак край на живота искаш да си слагаш. Помисли малко трязво и ще разбереш колко е комично, въпреки че много обичаш някой си..и сама ще се смееш на себе си и глупавите си приумици!!!!  |
|
pipi
|
Пуснато на: 16 Май 2007 г. - 19:09 ч.
Може и да си права! Но не ми писна само от това... той бепе единствения човек който беше до мен, подкрепяше ме и знаеше най-големите ми тайни! Той ми беше приятел, гадже... знае всичко за мен, всичко бех му споделила, дори сега... и знам че няма да ме предаде! Може би има само едно нещо което незнаеше, но аз исках да му го кажа, просто нямах смелостта, щях да я събера някога! Просто незнаех как ще реагира... Може и да си права, но загубих не само някакво момче което мисля че обичам, загубих и най-ценния си приятел, загубих човекът за който винаги съм мечтала да е до мен... Винаги съм искала някой, на който да имам такова доверие, да споделям всичко с него и той с мен... да ме разбира и в същото време да ме обича... |
|
SaBoTaGe
|
Пуснато на: 16 Май 2007 г. - 19:12 ч.
може да не се го загубила .... просто му дай малко време на момчето и ще видиш че нещата ще се оправят ...  |
|
Ани-Бани
|
Пуснато на: 16 Май 2007 г. - 19:16 ч.
Виж, надявам се всичко да се оправи и да не страдаш повече. Но дори и това да не стане, просто трябва да продължиш напред. Още си малка за да си мислиш подобни неща. Живота е пред таб, приятели, любови и какво ли още не. Няма да е той единственият ти приятел..няма да е единствената ти любов, всичко тепърва ти предстои! Горе главата! |
|
pipi
|
Пуснато на: 16 Май 2007 г. - 19:18 ч.
Моля се да е така! Много искам отново нещата да са както преди, като изключим тъпите глупости които правих тогава! Надеждата ми е че и преди сме се събирали... Вчера гушках една плюшена играчка, която свири и бузките и светят... Беше счупена и мелодийката не беше хубава и не светеше... Снощи като я пуснах от нищото се оправи, до къде съм стигнала че в това да виждам надежда!  (да отбележа че играчката е от Него) Ако го няма в живота ми както преди, не искам да живея... не искам нищо... |
|
_Ana_Carenina_
|
Пуснато на: 16 Май 2007 г. - 19:27 ч.
ами то ако искаш да се самоубиеш има начин-зимаш една кърфица и почваш да си копаеш сърцето_шегувам се де...др е въпроса че няма да го направиш....няма....и аз знам вътрешно какво си казваш-ако му покажа на какво съм способна ще се върне-приеми нещата!може и да се върне ,може и да не се....отначало като прочетох темата си казах-поредната лигла,дето иска съвет за самоубийство....как може да питаш такова нещо, момиче....после обаче ми направи впечатление,че наистина си го мислиш това....имаш нужда от помощ.Не се подигравам,а ти го казвам сериозно,защото аз също съм стигала до мн страшни положения,при които искаш да промениш нещата ,но не може....разбери живота е борба-като слабата и победената ли искаш да излезеш....струва ли си един човешки живот,заради някой който не те заслужава....знаеш ле колко разочарования те чакат,колко несгоди,,,просто си страшно чувствителна и безкрайно наранена....а знаеш ли колко по-страшни неща ема от това да плачеш за едно момче...помисли за тях....помисли за майка си,чийто живот ще съсипеш като сложиш този край...не мисли плоско-слагам края и тва е...имай амбиции цели....помисли за многото твои близки които ще разплачеш и чиито живот ще съсипеш.....момиче,излез направи идна разходка,помисли над онова което ти казваме и изтрии тези мисли,защото това е най-необмисленото решение е ако пак не се чувстваш добре,аз съм готова да говорим лично  |
|
pipi
|
Пуснато на: 16 Май 2007 г. - 19:37 ч.
Хмм... според мен само майка ми ще и е мъчно за мен, но ще минат няколко дни, ще тръгне на работа и ще и мине, на друг не вярвам че ще липсвам... Но не разбрахте ли че за мен това не е просто едно момче, такива много... за мен той е всичко, само на него споделям, каквото и да стане на него звънях, от него търсех помощ всичко беше с него! Само с него излизах, е може би 1-2 пъти месечно и с приятелка две... Само с него си пишех в скайп! Учех само защото на него му беше гадно за моите оценки, седя пред компютъра сега и споделям, защото се надявам да дойде... ако знаех че няма да дойде до сега да съм оревала света и отдавна да съм мъртва... Може и да съм поредната лигла за някои не се учудвам, и аз може би бих реагирала така, но за мен това е сериозно... не мисля за смърт от ден два, не мисля и за начина от ден два... мисля го от месеци, просто след като го загубих наистина го искам напълно сериозно... до преди малко си държах ножица, готова да бъде забита в ръката ми, онзи ден беше нож, утре незнам какво ще е но не ми се живее! |
|
_Ana_Carenina_
|
Пуснато на: 16 Май 2007 г. - 19:54 ч.
на нас всички ни пука....всички сме ти приятели....гледай на живота по друг начин....НЯМА НЕЗАМЕНИМ ЧОВЕК....как може да се пристрастиш до такава степен....и стига си мислила брутални неща....да не започна да цитирам неща от писмото,дето ти пратих...ако го обичаш няма да се самоубиеш 1.заради приятелството ви 2.защото само изход от смъртта няма 3.той ще се чувства виновен и още хиляди причини.....и си въобразяваш че на никой не му пука  |
|
CrazY_DaizY
|
Пуснато на: 16 Май 2007 г. - 20:02 ч.
za6to ne sko4i6 prez prozoreca |
