| Автор | Съобщение |
|
|
завист- не... като по малки със сестра ми си мислихме, че родителите ни обичат повече другата, ама с времето отминахме този етап... аз притежавам някои качества, който тя ги няма и обратното... преди време като се карах с наще блъсках вратите, защото си мислих, че така съм по страшна и по- лесно отстоявам моето... след време разбрах, че не е било нужно, ама сестра ми взе да ги блъска понякога аз гледам от нея, понякога тя от мен ... |
|
|
Ами при положение,че майка ми сигурно 100 пъти ми е казвала "защо не можеш като сестра си" няма как да не си помисля,че я предпочита пред мен хаха...Но пък татко винаги защитава мен,така че със сестръ ми сме квит |
|
|
Пфф... сестра* колкото до* завистта |
|
|
Завиждам на брат ми , затова че когато ми идва да го пребия се оплаква на майка ми и тя ме спира !!! И когато и да стане нещо у дома и го набия винаги аз съм виновен |
|
|
edinstveno dete s1m..i sam nay-nay-nay-nay-dobroto xaxaxaxaxx |
|
|
Бях на 9 годинки когато мама и тати се разведаха... Мама домъкна в нас един мъж, когото се налагаша да уважавам... Естествено и той беше разведен с 14годишен син... Тогава аз бях на 11 когато се домъкнаха вкъщи.... Винаги той бше по-работливия, винаги беше по умния... Аз бях един вид черната овца в стадото... Минаха се месеци и тръгнахме на даскало и той получаваше повече джобни... хайде разбрах че съм по малък от него и получавам по малко... но това се влошаваше със всеки изминал ден... Накрая трябваше да се развикам и за първи път тоя човек ме удари... стана ми много тъпо ... извиках бъща ми и отидохме в неговия апартамент... той ми заяви че мога да го съдя, но не пожелах, защото знаех че мама е щастлива с него... Та общо казано- ДА , защото за няколко години бях излишен.... |