Сън ли бе това?
сън ли бе и любовта?
Сънувах те с отворени очи,
сънувах те и от това боли...

Всяка нощ аз плаках пред луната,
а тя изслушваше със мен словата,
ала облаци закриха светлината,
и замлъкна в тази нощ душата...

Затворих портата към моята душа,
заключих с катинар и таз врата.
Не искам повече да ме боли,
не искам да узнаваш за моите сълзи...

Без теб живота ми е друг, не крия аз
и блед и сив е той във този час.
Обичах те и още те обичам,
но това го знаеш, не отричам.

Молих те, бъди до мен!
Плаках, но си променен!
Няма го човека вече,
който моето сърце отвлече...

Дойде и твоят ред да страдаш,
ще плачеш и на колене ще падаш!
Ще се молиш на луната
да ти разкаже за словата...

Ала ще е късно вече,
сърцето ми отплава надалече.
Чувствата умряха бавно,
погребах ги в душата плавно...

Една сълза не е отронена!
Една сълза горяща на високо...
Една сълза далечна и забравена!
Една сълза заровена дълбоко...

slun4ice`
01 Окт 2007 г.

Коментари: 1
DIGHeaD #1, 01 Окт 2007 г.
по-добре е..