Гледаш ме и ме убиваш,
но защо, защо се бавиш?
Нима не разбираш,
че в мъки сърцето ще удавиш?

Защо ме караш да се мъча,
да не би море от сълзи да искаш ти?
Приятно ли ти е да ме гледаш как плача,
не море, а океан имаш вече ти.

Любовта ти макар да нямам,
поне приятел ми бъди,
така може да повярвам,
че обичал си ме ти.

Без сърце останах вече,
то е цялото във теб
и мислите ми ти отвлече
там на съхранение във теб!

За пореден път ще ти покажа-
любовта е тъй несправедлива,
но от нея няма да се откажа,
макар във мен доброто да убива!

mynik_f
12 Мар 2007 г.

1450 прочитания