Незная коя съм и накаде вървя
изгубих всичко в себе си
някой откъсна мойте крила
вървя надалеч скитам се в мрака
по полета и гробища напълно сама
мене никой не ме заслужава
аз съм просто момичето с злощастна съдба
от очите две сълзи се стичат но кървави са те
сърцето от болка и мъка се разкъсва
душата на късчета се накъсва
краката не издържат вече
отивам си от този гаден свят
цялата съм на парчета
в сяко забита остра отровна стрела
цялата в кръв опръскана
точно на това гробище в тази яма ще е моят гроб сега
родена съма умряла съма от сичките тези забити стрели
всеки ден нова забиваше се и сърцето се по трудно тупти...
умирам но на кой му пука за това момиче умряло от страх
нима някой ще слови край мъртвото и тяло цветя
нима някой би избърсал сълзите и
да съживи тази бедна душа
нима някой ще му липсва
нима някой ще тъжи
остават само въпроси без отговори
защото днес смъртта я победи.....
Jah
19 Фев 2005 г.