Става тъмно. Тишина.
Унасям се в прегръдките на съня.
Всичко празно е. Тъмнина.
Не искам да идва деня.
Трудно е. Сребърна луна.
Вятър с дъх на пеперудени крила.
Твоите прегръдки от сатен.
Остани завинаги до мен.
Целувка мека като кадифе.
Горчива като черно кафе.
Тишина. Става студено.
Отварям очите си примирено.
Имах чувството, че беше тук.
Но тихо е, нито звук.
Сребърна луна. Ти пак открадна ми съня.
Но аз ще ти простя.
Ще те целуна мислено и...
Пак тишина. Разплакана сребърна луна...

Shadow_Mist
26 Септ 2007 г.

Коментари: 4
MiMcHeToOo #1, 26 Септ 2007 г.
хубавко е
f_lora #2, 26 Септ 2007 г.
много готинко...докосва... "Вятър с дъх на пеперудени крила..."...
razbito_sarce #3, 27 Септ 2007 г.
samotaka mn e gotino prodaljavai v sa6tq duh ima mnogo potencql v teb
DIGHeaD #4, 28 Септ 2007 г.
като един непрофеисоналист само ще кажа че не ми хареса..какво не ми хареса...хмм, не знам..може да не е моя тип стихотворение, може да не съм успял да го разбера, може много неща..но си остава прекалено натъпкано...не ми хареса..и ест. мое мнение си е