Историята на една блудница

"Everything I tried to be
Let the poison into me
All the beauty my sins cost
Everything that I have lost..."
Mortal Love - "Everything"

Цвети надигна бутилката и пи до дъно, а след това я запрати през прозореца. Усмихна се на момчето, което с усмивка я гледаше от пейката, и се завъртя, макар и малко нестабилно, позволявайки му да я огледа от горе до долу. Носеше червена, неприлично къса рокля и мрежест чоропогащник в същия цвят.
- Чудя се до къде си се крила досега, та не съм те забелязал в училище! - възкликна той, неспособен да откъсне поглед от съвършеното й тяло - И все пак би трябвало да знаеш, че мъжката съблекалня не е точно най-подходящото място за...
Настанявайки се в скута му, тя не го остави да довърши. Постави пръстчето си с лакиран в крещящ цвят нокът, като тихо прошепна:
- Не говори, а действай... Не ти ли харесва тръпката, че всеки момент някой може да влезе...?
Може би той щеше да й отговори, ако беше в състояние да откъсне поглед от огромното й деколте, но стоеше хипнотизиран до момента, в който успя да се опомни и да се нахвърли отгоре й.
"Добавям в списъка си и капитана на отбора по футбол...", доволно си помисли тя, докато разкопчаваше ципа си.

Минути по-късно тя се разхождаше в коридора, все така замаяна и клатушкаща се, но вече с голяма доволна усмивка.
За свое огромно съжаление обаче се блъска с учителката си по география, чиито чак току-що беше пропуснала.
- Цветелина - отсече тя с такава строгост сякаш изричаше не име, а обида - Безкрайно разочарована съм от теб. Наистина, никога не си била блестяща в часовете ми, но преди поне ги посещаваше, а сега дори не благоволяваш да се появиш. Мога ли да знам кое ти е толкова по-важно от часовете при мен?
- Веднага ще ви... - започна Цвети, приближавайки се, за да сподели някои пикантни подробности, но точно в този момент жената отсреща рязко се дръпна, неволно попречвайки й да направи поредната огромна грешка.
- За Бога! Та ти миришеш на алкохол! Какво си пила!? Веднага ще те заведа при директора...!
Завлече я след себе си и Цвети се препъваше на високите си токчета, докато стигнаха кабинета. Там вратата след нея се затвори и тя остана сама с него. Директорът беше сериозен и дори винаги малко намръщен мъж на средна възраст, който приемаше работата си винаги много отговорно.
- Създавате проблеми, г-це Иванова? - попита той съвсем делово - В последно време много учители се оплаха от вашето поведение, което никак ми харесва... Ще кажете ли нещо в свое оправдание?
Цвети се изсмя истерично и с най-широката си усмивка попита:
- Да ви се намира водка?
Директорът се възмути от дъното на душата си и извика:
- Поведението ви е скандално и неприемливо! Веднага ще позвъня на родителите ви, за да...
- Не, не, спрете! - стресна се тя.
Той беше изрекъл вълшебната думичка - "родители".
- Спрете - повтори му, а после седна на едно от канапената и му хвърли съблазнителен поглед, като с примамлив глас продължи - Можем да... измислим нещо. Двамата... Само аз и вие...
Директорът остана известно време застинал, със зяпнала уста. Или той наистина остаряваше или това момиче току-що му отправи открито сексуално предложение! Никога през живота си не беше чувствал толкова отвратен, просто се задъхваше от възмущение, докато най-сетне се успокои достатъчно, за да каже с едва овладян глас:
- Излезте веднага от кабинета ви и не се връщайте повече...
И тъй като тя, не помръдна, а просто избухна в поредната порция истеричен смях, той се вбеси и просто я изблъска през вратата и я тръшна с всичка сила след нея.

Цвети полетя право в прегръдките на непознато момче.
- Извинявай - промърмори тя, опитвайки се да отчаяно да се задържи права.
- Няма нищо - чу тя познатия му глас - Май директорът днес никак не е в добро настроение, лол!
Опитваше си да си спомни от къде го познава... И тогава й просветна - Виктор, математическият гений на гимназията. Стените на цялото фоайе бяха обсипани с неговите грамоти и награди. В училищния вестник дори имаше специална графа, отделена за последните му постижения. И все пак тайничко никой в гимназията не го харесваше. За Бога, та той беше толкова неугледен, а и с тези очила... На светлинни години от всички онези качества, които можеха да направят едно момче популярно сред момичетата. За миг се запита дали пък освен голям мозък, нямаше и друиги скрити таланти?
"Това е дъното на деградацията, каза си тя, няма на къде повече да пропадна! След скъсването с Наско вече нямам сили за нищо... Вече не ме е грижа за нищо..."
- Искаш ли да отидем на кафе? - попита го директно.
- С мен? - Виктор зяпна, оглеждайки се наоколо - Сигурна ли си, че на мен говориш?
- Но разбира се! След училище ме чакай долу на оградата до изхода.

- Хей! - посрещна я Виктор с усмивка - Закъсня, но предполагам, че половин час е допустимо забавяне за момиче. Да не би да ви задържаха допълнително за някой час?
- Ъм, нещо такова - изчерви се Цвети, оправяйки гънките на роклята си - Хайде да тръгваме.
- Знаеш ли - уж небрежно вметна той, - любопитно ми е защо ме покани изобщо?
- Просто ей-така - вдигна рамене тя.
- Хайде стига... Може би ти изглеждам като задръстеняк, не все пак с теб учим в едно училище. Чувал съм много за теб... Дори като се замисля си най-обсъжданата тема в мъжката съблекалня и тоалетните. Някои хора залагат луди пари за това кое ще е следващото момче, с което... ъм, ще се захванеш.
Цвети спря рязко и го изгледа обидено.
- Можеше да си повече кавалер като говориш с дама.
- Аз винаги съм кавалер, когато говоря с дами. Но не виждам дама наоколо...
Тя му удари звучна плесница и се обърна да побегне, но Виктор хвана ръката й:
- Защо правиш това? - попита я той.
- Защото не искам да слушам повече какво ми говориш!
- Не, не говорех за това... Питам те защо правиш това с живота си...?
Цвети застина и остана умълчана още известно време.
- Защото съм такава - празна, без чувства, без съвест, без душа... След като Наско ме изостави, единственото нещо за което съм в състояние да мисля, е как да му го върна. Знам, че звучи простивно, но просто изпитвах ужасно извратеното удоволствие да спя с всичките му познати, а когато се видим случайно някъде да го погледна в очите и да открия, че той просто ЗНАЕ, и да прочета в погледа му всички онези смесени чувства - на болка, отвращение, учудване, мъничко ревност дори. Всичко у мен е мъртво и единствените забавления и развлечения, които са ми останали, са повърхностните страсти. Не разбираш ли - такава съм!
- Можеш да бъдеш повече. Много повече - отвърна той и я пусна, след което сам се обърна и си замина.

Цвети се прибра вкъщи, намръщена и потисната. Откри сестра си да прави някакви упражнения в стаята.
- Откакто се записа на този курс за балерини, си станала извънредно скучна - отбеляза тя - Не излизаш ли вече с приятелите си по кръчми и концерти?
- Хъх, вече не се интересувам от такива глупости. Имам по-сериозни и амбициозни цели в живота си и няма да се откажа, докато не ги постигна - самоуверено отвърна Теди.
Повдигайки озадачено вежди, Цвети се зачуди кое ли чудо на света е успяло да накара толкова трудната й по характер сестра да захвърли метълските дрехи и кубинки и да ги замени с балетни рокли и пантофки. Имаше нещо странно тук, но точно сега не искаше да се занимава с това.
- А ти защо си облечена така? - критично я огледа Теди - Да не би да съм пропуснала официалното превръщане на даскалото ни в публичен дом?
- Оф, просто те моля за доброто и на двете ни - млъкни!

На следващия ден Цвети и Виктор отново се срещнаха в двора.
- Искам да ти се извиня за грубото си държание вчера - започна той - Не те познавам достатъчно добре и не мога да знам каква си и защо си станала такава, та да те критикувам. Моля те да ми простиш. Все пак съм мъж, а както знаеш ние мъжете на момента сме си големи магарета...
Тя се засмя, и за първи път от много, много време насам се засмя не с онази цинична усмивка на блудница-съблазнителка, а с живата, сърдечна, искрена усмивка на развеселено красиво момиче. Виктор я гледаше омагьосан.
- Казвал ли ти е някой досега, че изумително пленително момиче?
- Чувала съм нещо подобно, но да кажем, че изречени от теб тези думи имат значително по-голяма стойност - намигна му закачливо.
Той елегантно се поклони и помоли за честта да я хване под ръка.
- А сега искам да попитам моята скъпа лейди кой филм би искала да видим в киното...?

Двамата излизаха непрекъснато още няколко седмици поред и това промени до голяма степен и двамата. Тя спря да си има отношения с други, случайни хора, започна да влиза редовно в часовете си и оправи отношенията си с учителите. Освен това, върна стария си гардероб и завинаги се отказа от стила дрехи, които показваха много повече отколкото скриваха. Той пък, от своя страна, стана по-общителен и отворен към хората, дори значително подобри визията си като замени мешните очила с контактни лещи и осъвремени гардероба си.

Един ден, докато Цвети вървеше към салона по физическо, някой внезапно я издърпа в мъжката съблекалня.
- Красавице, какво би казала да се позабавляваме пак?
Тя веднага позна Тони, капитана на футболния отбор. Преди да успее да му отговори, той я блъсна в стената и я нападна с груби, невъздържани целувки. Междувременно няколко от приятелите му излязоха изпод душа и нададоха одобрителните си викове:
- Ти си нашият човек, Тони! - след което бързо си излязоха от желание да пречат на своя лидер.
Останали сами, Цвети най-сетне успя да се освободи от нахалника и болезнено ги изрита по едно много деликатно място. Докато той се превиваше на пода от болка, тя с леденостуден тон му каза:
- Следващият път, когато посмееш да ме докоснеш, ще ти се случи нещо много по-лошо.

Виктор тъкмо си миеше ръцете на излизане от тоалетната, когато дочу разговор на две пушещи вътре момчета.
- ...а казваха, че се е променила. Братле, когато е една жена е лека, тя цял живот си остава лека. Виках им го аз, ама не ми вярваха.
- Аха! Тая Цветелина оправяне няма... Видя ли как се бяха награбили с Тони долу в съблекалнята! Бас ловя, че досега вече я е минал поне няколко пъти.
- Хаха, да! Късметлия си е той, все му върви с жените и на сухо не остава...
Усещайки как внезапно му призлява, Виктор се хвана за мивката. Стискаше я така силно, че ръцете му побеляха. Чувството, че ужасно му се повръща обаче, не го напусна цял ден...

- Хей! - Цвети усмихнато го посрещна - Тази вечер сме на пицария нали?
Виктор беше малко по-мрачен от обикновено.
- Всъщност - започна той - мислех си за малка промяна. Мислех си да положим вече по-сериозна основа на връзката си. Какво ще кажеш да идем у вас?
- Стискай палци сестра ми да я няма тогава!
Имаха късмет и наистина я нямаше. Вечерта беше страстна и красива...
По-късно през нощта, малко преди полунощ, той се надигна и започна да се облича.
- Къде отиваш? - учудено го попита тя.
- Нима си мислеше, че ще спя при теб? - презрително повдигна вежди той.
- А защо не?
- Защото дойдох за друго и след като го получих, повече нямам нужда от теб - думите му попаднаха директно в сърцето й, и тя почувства, че то сякаш спира да бие - Скъпа ми Цветелина, ти не вършиш от любов нищо повече от онова, което си вършила за голия секс в училищните кенефи. Не искам да те виждам или чувам повече, просто не ме търси. Знаеш как е, не е като да нямаш опит с тези неща... Сбогом завинаги.

Останала сама, Цвети за пореден път седна на прозореца. Вече не я беше страх от височините. Вече нямаше нужда да затваря очи. Вече знаеше, че на света има много по-страшни и далеч по-дълбоко нараняващи неща от високото. Вече не я беше страх, че ще падне - вече просто се молеше това да се случи...