„Хей, чорбаджи.. слез от тая S класа и помогни на жената да премине.” Уви, колата зави с мръсна газ на сантиметри от въпросната стара дамa. На никой не му направи впечатление, дори сметнаха случилото се за нормално. Минута след това черната лимузина беше спряна пред сграда с надпис „Съединението прави силата” ...
Чува се само щракане на копчета. „Обичам те” - тези думи украсяват екрана му, виждат се поне на 3 места в три различни прозореца, а същите думи се виждат и като техен отговор. Усмивка, отваря се четвърти прозорец, но той е някак сив, мъртъв. На екрана се изписва, че съобщените не е доставено. Усмивката се превръща в гримаса, а 2 вени пулсират на врата…
Епитафия, почивай в мир..думи даващи живот на камъка. Звучащи красиво, но представляващи лъжата. Капки от сутрешната роса се стичат по цветната снимка. Име и години, отразяващи спомена. Мирис на цветя, ранна трева и гниеща плът...
Хадес, огън, души молещи за милост, катарзис, гибел, Арес смеещ се над трупа й. Картини сменящи се пред очите й, обляна в пот стига до тунел и се свлича на земята. Запалка и отново огън, превръщащи белия прах в течност, вливаща се венозно чрез острие. Бяла светлина идваща от небето, ангел обгръщащ я с крилата си и щастливо детство..след минути пепел...
Пръстен скрит в кутийката си на тъмно. Ръката на младеж влиза в скривалището и опипва кутийката сякаш за да провери дали е там. Момчето вади ръката от джоба си и хваща чужда ръка, тя е топла и нежна. Двете ръце стават четири, а телата се сливат чрез целувка. След секунда момчето е опряло коляно у земята, а кутийката е обляна от лъчите на слънцето. Въпрос идващ от миналото и отговор определящ бъдещето...
Звук, тълпа и много силно ехо. Фигура къпеща се в светлина изразявайки себе си чрез думи. Доброжелатели в сянка, скачащи под въздействието на звуците. Музика, лирика и още нещо. Всичко спира, пред фигурата се спуска червена завеса и човекът сваля грима си. Тълпата бързо става безлична, а музиката се сменя...
Трепереща ръка, а на върха й стомана. Дупка сочеща челото на добре облечен бизнесмен. Сълза стичаща се по потното лице и куфарче желано от 4 очи. Звучно „пук” разцепва мрака, а после и удар на тяло в земята. Дупката е вече на челото, куфарчето в треперещата ръка, а сълзата смесена с кръв…
Удар, тишина...спира кола, а от нея излиза мъж. Притичва до купчината желязо, и вижда ръка молеща за помощ. Мъжът хваща ръката и издърпва от блъсналата се кола друг мъж. Двамата са до канавката, а купчината желязо избухва в пламъци. Тих смях и сърце изпълнено с надежда...
Леден полъх, изтръпнала кожа и топлина стичаща се по бедрата й. Мокри стъпала и угрижени погледи. Червени и сини светлини озвучаващи квартала. След момент хора в бели престилки са я обградили, чуват се медицински термини, чуват се и викове. Пръстен на ръка държаща друга, щастливи сълзи измиват срама от лицата им. Ето го и него, животът излиза...
Чува се само щракане на копчета. „Обичам те” - тези думи украсяват екрана му, виждат се поне на 3 места в три различни прозореца, а същите думи се виждат и като техен отговор. Усмивка, отваря се четвърти прозорец, но той е някак сив, мъртъв. На екрана се изписва, че съобщените не е доставено. Усмивката се превръща в гримаса, а 2 вени пулсират на врата…
Епитафия, почивай в мир..думи даващи живот на камъка. Звучащи красиво, но представляващи лъжата. Капки от сутрешната роса се стичат по цветната снимка. Име и години, отразяващи спомена. Мирис на цветя, ранна трева и гниеща плът...
Хадес, огън, души молещи за милост, катарзис, гибел, Арес смеещ се над трупа й. Картини сменящи се пред очите й, обляна в пот стига до тунел и се свлича на земята. Запалка и отново огън, превръщащи белия прах в течност, вливаща се венозно чрез острие. Бяла светлина идваща от небето, ангел обгръщащ я с крилата си и щастливо детство..след минути пепел...
Пръстен скрит в кутийката си на тъмно. Ръката на младеж влиза в скривалището и опипва кутийката сякаш за да провери дали е там. Момчето вади ръката от джоба си и хваща чужда ръка, тя е топла и нежна. Двете ръце стават четири, а телата се сливат чрез целувка. След секунда момчето е опряло коляно у земята, а кутийката е обляна от лъчите на слънцето. Въпрос идващ от миналото и отговор определящ бъдещето...
Звук, тълпа и много силно ехо. Фигура къпеща се в светлина изразявайки себе си чрез думи. Доброжелатели в сянка, скачащи под въздействието на звуците. Музика, лирика и още нещо. Всичко спира, пред фигурата се спуска червена завеса и човекът сваля грима си. Тълпата бързо става безлична, а музиката се сменя...
Трепереща ръка, а на върха й стомана. Дупка сочеща челото на добре облечен бизнесмен. Сълза стичаща се по потното лице и куфарче желано от 4 очи. Звучно „пук” разцепва мрака, а после и удар на тяло в земята. Дупката е вече на челото, куфарчето в треперещата ръка, а сълзата смесена с кръв…
Удар, тишина...спира кола, а от нея излиза мъж. Притичва до купчината желязо, и вижда ръка молеща за помощ. Мъжът хваща ръката и издърпва от блъсналата се кола друг мъж. Двамата са до канавката, а купчината желязо избухва в пламъци. Тих смях и сърце изпълнено с надежда...
Леден полъх, изтръпнала кожа и топлина стичаща се по бедрата й. Мокри стъпала и угрижени погледи. Червени и сини светлини озвучаващи квартала. След момент хора в бели престилки са я обградили, чуват се медицински термини, чуват се и викове. Пръстен на ръка държаща друга, щастливи сълзи измиват срама от лицата им. Ето го и него, животът излиза...
DIGHeaD
23 Яну 2008 г.
Коментари: 1
ViZzZ #1, 23 Яну 2008 г.
Харесва ми браво (=
