SOSforLoVe
|
Пуснато на: 11 Ное 2007 г. - 15:52 ч.
на 21 съм,искам да работя,но от друга страна не искам.оби4ам да си стоя вкъщи,намразих хората.аз съм като магнит за неприятности,където и да отида,дори в трамвая хората ме наплашват и не затварям в себе си и в дома си!искам спокоен живот,но как като хората са толкова зли,нямам приятели...отблъснах ги защото не бяха истински!останах сама!дори родителите ми не ме разбират,постоянно:"намери си работа,не стой така" но как като с каквато и работа да се захвана все нещо неприятно става,аз сигурно имам магия,не е нормално да става все така...имам проблеми...където и да ида,нямам вътрешен мир...искам да си стоя само в нас,...не искам да излизам....отделно постоянно ми е студено,едвам наште изкарват пари а и се огряваме на едно кюмбе...много скъпо стана всичко...студено ми е,краката почти винаги са ми ледени...нямаме и топла вода много,защото тока е скъп и боилера не работи постоянно,топля си кофа и така се къпя...а инак съм момиче,трябва да съм чиста,но винаги се чувствам мръсна...лягам с шапка и дрехи,понякога дори с якето си,баща ми пие,майка ми ако не работи съм умряла от глад...брат ми не хае,постоянно осъмва по районните...винаги съм гледала омичетата от моя клас,те вечно ми се присмиваха,че косата ми била несресана,че съм носела: "палто,от времето на баба ми",момчетата ме мразеха също...бях на всичкото отгоре и слаба ученичка..нямах сили да се боря,нямах учебници,а и като взимах назаем неможех да уча щото баща ми в съседната стая надуваше постоянно музиката...мисля си за кво живея понякога...а и можеш ли да учиш,да се съсредоточиш като постоянно мислиш дали ще има кво да ядеш довечера...баба ми казваше винаги:" учи дете,поне кат баща ти е боклук,да видат хората,че от тебе ще стане нещо.." опитваше се да ме надъха жената обаче и на училище не ходех с голямо удоволствие...като момичетата всеки ден се съравноваваха коя от коя по-хубава ще бъде,всеки ден носеха различни блузи,нови и нови прически,гримчета,ботушки,а аз бях като един гаврош..дори учителката като ни направи снимка,мен и още 2 момичета,които бяха циганки и един двоикар нарочно ни сбута наи-накрая,ей така,може би за да не загрозяваме снимката...викам си глей са,и това ти е учителка,обичаща всички...започнах да бягам от училище...израснах едно затворено момиче...никога не съм се харесвала,уважавала,винаги съм си мислела,че един ден ще имам пари и кола,но годините си летят,лещата ври на котлона,миризмата да ме радва,че поне и това има за ядене...качвам дърва да бутна в печката,че е студено,радвам се единствено на снега,че поне за малко скри непривлеателните покриви на старите къщи... |
