| Автор | Съобщение |
Axel
|
Пуснато на: 28 Ное 2007 г. - 00:35 ч.
Аз съм човекът, който ти изглеждаше жалък Аз съм човекът, който те отвращаваше Аз съм човекът, на когото се подиграваше Аз съм човекът, който седеше самотен Аз съм човекът, който върви към дома неохотно Аз съм човекът, когото плашеше до смърт всеки ден Аз съм човекът, който стоеше безмълвен, смутен Аз съм човекът, който носи болка в очите си Аз съм човекът, който винаги крие сълзите си Аз съм човекът, който живя в страх и насилие толкова време Аз съм човекът, разрушен от това бреме Аз съм човекът, който се давеше в презрение Аз съм човекът, който проклинаше свойто рождение Аз съм човекът, когото мачкаше за забавление Аз съм човекът - от твоето поколение Аз съм човекът, чието име не знаеш Аз съм човекът, за когото нехаеш. Ти мислиш, че е готино да си свиреп, Но и аз съм Човек - като теб." Да...познато ви е нали?Това е от посланието на Уницеф, което върви по телевизиите със съглавие "Училище без насилие"...А от кого е написано?След като текстът направо ме покърти (а защо чак сега ви споделям това ще разберете по-надолу), скоро след това реших да потърся кой е авторът.Оказа се, че това е 14 годишно момиче Лора Граймс от Великобритания...която избира самоубийството пред живота.Да...подигравките в училище са я подтикнали да не обича живота.А това нейно произведение е предсмъртно писмо, в което тя моли да се прочете на погребението и...е тука даже и се разплаках... Защо хората трябва да са толкова жестоки...и то още като деца... |
|
fire
|
Пуснато на: 28 Ное 2007 г. - 00:51 ч.
Нямах представа кой е писал текста за рекламата, но не се учудвам че е на момиче, което се е сомоубило, защото не всички са силни и могат да понесат всички обиди и подиграфки от околните..........и това ги кара да прибегнат до най-лошото - самоубииството  |
|
dafi_bs
|
Пуснато на: 28 Ное 2007 г. - 00:57 ч.
освен обидите и подигравките, безразличието, боя и несериозните родители това са доста "тежки проблеми" за някой деца и подрастващи... всеки един човек има нужда от внимание... по някога е хубаво да дариш другите с усмивката си, но друг път това ги подтиска все повече и искат и те да бъдат щастливи и да се усмихват... |
|
karavasilev
|
Пуснато на: 28 Ное 2007 г. - 08:15 ч.
Имаше една групичка хора от класа ми, които на ден ако не ме ударят поне веднъж не можеха да дишат направо. Опитах се да кажа на класната, на директора, но се оказа безсмислено. Отначало отдавах всичкото това на факта, че не съм печен и затова печените имат право да ме бият. Но към 11-ти клас осъзнах: чакай малко бе, никой няма право да те бие ако ще да си най-големия сдуханяк на света. Точно тогава се опитах да взема някакви мерки, но както казах те бяха напълно неуспешни. Ако се опитах да се съпротивлявам (което разбира се не беше съвсем по силите ми), ме биеха още по-ожесточено. Най-много ме дразнеше един съученик (уж мой приятел), който ми се смееше всеки път, когато някой мине покрай мен и ми залепи шамар зад врата. Слава Богу, всичко свърши на 20 май 2006та година. Тогава определено не ревах от мъка, както повечето ми съвипускници. |
|
Plamen4eto
|
Пуснато на: 28 Ное 2007 г. - 08:33 ч.
 Не се бях замисляла кой е написал текста но всеки път като го чуя и докосва нещо в мен, нещо което ме кара да се замислям за много неща. Ще ми се от сега нататък когато някой се ядоса и му се иска да убиди някои преди да го направи да се замисли! |
|
DIGHeaD
|
Пуснато на: 28 Ное 2007 г. - 10:00 ч.
Шангри Ла - Както никога преди.. пз! |
|
Shemet_
|
Пуснато на: 28 Ное 2007 г. - 10:12 ч.
 Повечето оттея деца,дето си мислят,че държат секи за оная работа и мое правят каквото си искат,на тях родителите им хич не им пука,или са тврде разлигавени и като стане нешо казват "Ами той е малък,не разбира какво прави" НЯмат уважение към другите...нз какво да кажа,но за съжаление,боклуците са навсякъде... |
|
DIGHeaD
|
Пуснато на: 28 Ное 2007 г. - 10:32 ч.
|
|
sexyto_90
|
Пуснато на: 28 Ное 2007 г. - 19:36 ч.
|
|
_Ana_Carenina_
|
Пуснато на: 28 Ное 2007 г. - 22:01 ч.
|
