умрелите...

Нова тема Отговор

Автор	Съобщение
dafi_bs	Пуснато на: 27 Яну 2008 г. - 01:37 ч. нека си поговорим за умрелите... били ли сте на погребение? как се чувствахте на такова събитие? плакахте ли за умрелия? мъчно ли ви беше? спомняте ли си за него? понякога виждате ли го в нещо или някой друг ... има ли мъртви хора, които сте искали да познавате ? ...
ocean_pasific	Пуснато на: 27 Яну 2008 г. - 01:56 ч. била съм на 4 погребения...и то все на мои близки..умирал е човек пред очите ми...чустваш се ужасно..плачеш не прекъснато, а гледката остава с години пред очите ти... ..ама това е живота един се ражда,друг умира, а само спомените и сълзите остават след това..
spanxxx	Пуснато на: 27 Яну 2008 г. - 02:04 ч. >> ..ама това е живота един се ражда,друг умира, а само спомените и сълзите остават след това.. true
mynik_f	Пуснато на: 27 Яну 2008 г. - 03:57 ч. ami ne sym hodila na pogrebenie, kogato dqdo pochina go vidqh, no mama i tati receniha che syn malka za pogrebenie...i do sega ne sym hodila..koeto moje samo da me radva
DIGHeaD	Пуснато на: 27 Яну 2008 г. - 10:41 ч. не съм ходил на погребение, спомням си обаче първия път когато видях умрял човек...бях 1 или 2-ри клас ии една катафалка беше спряна до едно училище, вътре нямаше шофьор, за сметка на това имаше ковчег, който на всичкото отгоре беше отворен, а мъртвеца беше покрит с нещо като воал който прозираше супер зловещо.. супер мноо се уплаших и избягах надалеч, ноо го видях от много близо, иии страшничко си беше... виждал съм човек разкъсан на парчета в 3ти клас, после жертви на катастрофа и едно знам със сигурност...мразя ковчезите пред дома на някой починал...защо трябва да я има тая показност?
Виктор	Пуснато на: 27 Яну 2008 г. - 11:39 ч. Аз не съм ходил никога на погребение, но знам, че е наистина тъжно да загубиш свой близък...
chica	Пуснато на: 27 Яну 2008 г. - 12:02 ч. и аз не съм ходила на погребение, и мъртъв човек не съм виждала, като бях малка мама винаги ме е пазила от такива неща и винаги са ме оставяли вкъщи с някои друг.
absolut4eto	Пуснато на: 27 Яну 2008 г. - 12:12 ч. ...ami ne s1m hodila na pogrebenie....p1k i na6te ne me puskat.....samo kato s1m bila mnogo malka liubimata mi prababa kato e po4inala i baba mi po may4ina liniq e re6ila da mi q pokaje .....bila sam na okolo 3 ili 4 godinki oba4e pomnq 4e be6e na edna ne6to kato masa s bql 4ar6af i tam q bqha slojili s neynite si drehi......i ot togava s1m zapo4nala da zaekvam mnogo zdravo i edva edva sa me izlekuvali sled mnogo vreme...tam kur6umi sa mi lqli na gleda4ki sa me vodili..i sa kazali 4e ne6to mnogo s1m se upla6ila...i nqkade ...sled okolo godina...s1m se opraila ..i slava bogu....! drug p1t kogato s1m vijdala trup be6e kogato bqhme na plaj...i edna jena se udavi...az bqh q vidqla...da vliza nav1tre s edin diu6ek a znameto be6e 4erveno....i ima6e mnogo silno m1rtvo v1lnenie..i po edno vreme gledam......idva lineyka... i samo gledam na nosilkata tazi jena i samo r1kata i izliza6e i be6e otpusnata to4no kato po filmite.......be6e ujasno.... i mislq 4e drug p1t ne s1m vijdala na jivo umreli hora......
Ruby_Bolger	Пуснато на: 27 Яну 2008 г. - 12:18 ч. едно такова промени гледните ми точки за света.... оттогава ме е страх от смъртта
didu6ka	Пуснато на: 27 Яну 2008 г. - 13:00 ч. Баща ми почина, когато бях на 5, но аз майка ми сметна, че съм прекалено малка, и не отидох на погребението... всъщност стоях у съседите, докато трая цялата история, а и като се вземе предвид, че наистина бях малка, е разбираемо защо не осъзнавах много добре какво се случва... това стана по-късно А една нощ, около месец след това, се събудих и го видях подпрян на рамката на вратата, гледаше ме усмихнат... Знаех чудесно, че не е жив, затова почнах да се чудя дали сънувам, че съм се събудила, или съм се събудила наистина... Така и не успях да реша кое е, но стигнах до извода, че няма значение...