умрелите...

Нова тема Отговор

Автор	Съобщение
didu6ka	Пуснато на: 27 Яну 2008 г. - 13:03 ч. ...И мисля, че умрелите не искат някой да плаче за тях... искат някой да ги ПОМНИ... И с колкото повече усмивки и любов е свързан споменът, толкова по-добре... Сълзите са неизбежни...
DIGHeaD	Пуснато на: 27 Яну 2008 г. - 13:20 ч. човек на луната...
an1g	Пуснато на: 27 Яну 2008 г. - 13:40 ч. Не съм ходил на погребение , бих искал да познавам Васил Левски .
karavasilev	Пуснато на: 27 Яну 2008 г. - 14:23 ч. Аз не съм бил на погребение. Миналата година и вторият ми дядо почина (първият дори не ме е дочакал), но за съжаление не успях да присъствам на погребението му. Просто всичко стана толкова неочаквано и толкова бързо, че нямах никакво време за реакция. А и наще не бяха много навити да присъствам там. Иначе мъртвец не си спомням да съм виждал на живо. Много бих искал да познавам дядо ми на когото съм кръстен, защото нося неговото име и казват, че си приличаме, но това е невъзможно
HellKa	Пуснато на: 27 Яну 2008 г. - 16:51 ч. Целта явно е да си говорим страшни истории... за мен най - впечатляващ беше факта , че в къщата ни на село дядо ми се беше обесил. Естествено едно четиригодишно дете гледа на тези неща като на приказка. Колкото до умрелите - по принцип не вярвам с Бог, но наистина ми се ще да вярвам ,че не изчезваме безвъзвратно след смъртта, защото иначе ще е жалко.
_Ana_Carenina_	Пуснато на: 27 Яну 2008 г. - 17:40 ч. Не съм ходила на погребение...Но съм виждала мъртви...И не знам..нещо повече от болка е,онова което чувствам-защото виждам как живота си е отишъл...Отделно мой приятел преди година и нещо беше болен от рак и няколко дни преди да почине,отидох да го видя..покъртителна гледка,която няма да забравя...В такъв момент човек май няма сили и да се разплаче,нещо засяда в теб и чувстваш една огромна болка,поне аз съм така...
fire_fairy	Пуснато на: 28 Яну 2008 г. - 10:33 ч. Ходила съм само на едно погребение,но тогава бях мн малка и бях на село при баба и дядо.Починалия беше на дядо сестрата мъжа и.Не го помна била съм наистина малка,но пък знам че съм ходила на погребението.Не си спомням точно какво беше.Мъртви...май не съм виждала.Мин год още в началото почина един приятел в катастрофа,но така и не отидох на погребението,а пък преди 2 год един съсед който даже ни беше и роднина се гръмна защото беше болен от рак.Оставаше му малко до излекуването,но не издържа.А пък сега в края на мин год почина още един познат.Исках да отида,но майка ми не ми позволи. А иначе преди в началното ми училище беше до църквата и там винаги имаше катафалка и сега като я видя ме побиват тръпки
mynik_f	Пуснато на: 28 Яну 2008 г. - 23:11 ч. Смъртта е нещо изключително трявмиращо! Който е видял някога умрял едва ли може да го забрави! Умрелите заслужават близките им да ги помнят, да ги помнят с добро!
sladurka_f	Пуснато на: 21 Фев 2008 г. - 00:20 ч. Пуснато на: 27 Яну 2008, 17:40 Не съм ходила на погребение...Но съм виждала мъртви...И не знам..нещо повече от болка е,онова което чувствам-защото виждам как живота си е отишъл...Отделно МОЙ ПРИЯТЕЛ ПРЕДИ ГОДИНА И НЕЩО БЕШЕ БОЛЕН ОТ РАК И НЯКОЛКО ДНИ ПРЕДИ ДА ПОЧИНЕ ,ОТИДОХ ДА ГО ВИДЯ...ПОКЪРТИТЕЛНА ГЛЕДКА,КОЯТО НЯМА ДА ЗАБРАВЯ...В такъв момент човек май няма сили и да се разплаче,нещо засяда в теб и чувстваш една огромна болка,поне аз съм така... Аз също не съм ходила на погребение...но...скоро ще ми се наложи...Нарочно съм написала част от поста на Ана Каренина с големи букви...Знам какво е да имаш такъв приятел...Незнам ти дали си го обичала и дали е имало нещо между вас,но ти поне си била до него...А аз няма да съм...Не мога да се представя да живея с мисълта,че след еди колко си дни ще умра...
kris	Пуснато на: 25 Фев 2008 г. - 20:03 ч. един единствен път се престраших да отида на погребението на един много добър приятел, издържах точно 30 минути и си заминах, нямаше да издържа да гледам как го спускат в земята.... сладурке, защо няма да си до него, ако не е тайна?