| Автор | Съобщение |
|
|
Нека прозвучи егоистично,ама...всеки е бил тъжен някога...и дори и приятелите ти да са тъжни с тебе,кво от тва?Няма да ти стане по-добре от факта че и на друг му е зле...поне на мен не ми става...както и когато аз съм щастлива,защо другите трябва да са щастливи зарад мен...аз съм щастлива,защото ми се е случило нещо хубаво,ако не се е случило и на хората около мен защо трябва да ги задължавам да са щастливи заради мен...нека за щастливи,когато на тях се случи нещо хубаво...иаче няма лошо,когато на мой приятел се случи нещо хубаво и той е щастлив да се радвам за него...ама чак щастлива... |
|
|
Еми това си е до определени хора,ако са ти приятели би трябвало да се радват за теб...Е понякога се налага и човек да е тактичен,щот неможе някои примерно да се е разделил с половинката си,а ти да обясняваш колко си щастлив с гаджето си...Иначе мн често ми случва когато съм л лошо настроение да се разхождам сама слушайки музика и да гледам щастието на хората и да се чувствам самотно,но пък те те стимулират и да си търсиш щастието : ) |
|
|
е да де тряя има некфа тактичност все пак.. |
|
|
Моето щастие, твоето щастие, щастието на лелята на шурея ми.... Всичко е въпрос на гледна точка!!! Ето, например има хора които са щастливи докато убиват... Не може винаги да внимаваме другите да са доволни от постъпките ни, нито пък да им налагаме емоциите си.Дали чуждото щастие наранява?!Често.И понякога ни харесва. |
|
|
Когато имаш нещо материално забравяш приятелите си и не им обръщаш внимание.Но при мен никога не се е случвало и се надявам и за напред да не става така. |