| Автор | Съобщение |
|
|
осъзнавате ли, че вашето щастие може да нарани някого? скоро един приятел бе искрен с мен и ми каза, че се радва, че споделям с него хубавите си мигове, но в това време не съм озъзнала, че и той не е щастлив като мен... винаги съм си казвала, че човек трябва да се усмихва в трудните моменти, но когато ти си в труден момент и другите се усмихват някак си им завиждаш ... чудиш се защо те се усмихват, а ти си тъжен... а около теб има щастливи хора, иска ти се и ти да си като тях, но не намираш смисъл. казваш, че търсиш смисъла, намираш нещо, после се разваля, после друго, и така докато един ден не си кажеш предавам се... защо да се правя на изкуствено щастлив щом не съм, защо правя всичко това, щом не намирам смисъл, изморих се от неуспешни опити в търсене на нещо по-добро, уморих се .... тази тема е малко оплетена, но може да напишете всичко за каквото се сещате... п.с. това е за човека търсещ нещо по-добро... дано ми прости, че бях егоистка и през моите щастливи очи не видях неговата тъга ... (човека не е от сайта) |
|
|
йеп, може и за съжаление се случва.... |
|
|
малко е егоистично това което ще кажа, но лично аз си мисля че понякога е хубаво просто да не мислим за другите, не мислиш че те се радват за нашето щастие, въпреки че са нещастни, ако са ти истински приятели. Защото неможем винаги да се съобраззяваме с другите , така винаги би имало някои нещастен , които да ни направи и нас нещастни. Затова нека си гледаме собственото щастие пък като сме щастливи можем да предадем малко от положителната си енергия и на тъжните хора п.п споменах много пъти думата щастие и стана малко объркано, и незнам дали сте ме разбрали |
|
|
true, but still sucks... |
|
|
твоето щастие да нарани друг? Е и,ти какво правиш? Ставаш нещастен като него за да не го наранявш ли ? |
|
|
Ами да получава се така понякога, но не мисля че трябва да жертваш своето щастие просто защото някой друг е нещастен. Всеки трябва да открие своето щастие независимо от другите! |
|
|
това продължава вече около 4 години, понякога се чувствам уморена от тоя театър, но нали за това са ми моментите, в които съм сама - да си поплача, да поблъскам някоя възглавница или стена ако ми е истински приятел ще намери сили да сподели радостта ми, а ако ми има доверие ще ми сподели какво го мъчи и заедно ще намерим изход от ситуацията |
|
|
Това, дами и господа се дължи на повърхността на хората.Дафи ти се усмихваш дори и да не си добре. хората те виждат и си мислят, че си щастлива.Същото е и обратно.На теб ти е кофти, обаче нарочно се усмихваш...от къде знаеш, че този срещу теб не се усмихва и той насила? Защо виждаш нещо и го приемаш за чиста монета? Всеки човек крие нещо...този до теб може да не те харесва и да си мълчи...другия може да те обича до полуда, но да не ти казва... Даскала ми по математика казваше: "Всичко може, стига да е вярно.Не гледайте повърхностно на задачата" и с това ще го запомня този даскал. Същото е в живота...не гледай на нещата отгоре отгоре... |
|
|
а не е ли подбре понякога просто да взимаме нещата за даденост? и да не се замисляме толкова за живота. |
|
|
Грешно разбираш мнението ми. |