| Автор | Съобщение |
|
|
ооо от тази тема може да се отворят още поне 100, така че ...... всеки сам разбира и вижда нещата... |
|
|
мн ясно че осъзнавам че щастието ми може да нарани друг...затова си има хора и хора, кво ми пука че наранява другия, нека се дръпне и няма да му го споделям, ще го направя с някой който не го наранява, а може да се радва с мен... кво било приятелството, дали не е да превъзмогваш себе си вимето на другия или тва беше любовта? тъпи човешки чувства.....ми бъдете хора като искате, аз ще бъда себе си.. |
|
|
напълно съласна с Ди.... и с риск да се повторя ако имаш добри приятели, с тях можеш да живееш няколко живота.... |
|
|
dsdsa |
|
|
losko - Президент! |
|
|
Леле losko...напрао закова с мнение,браааат...ще останеш в историята на форума няма начин... |
|
|
Ами моето щастие винаги е наранявало някой,просто защото хората често не знаят кога да не са егоисти.В обратното обаче са много добри. В момента,в който намериш приятел,който се радва заедно с теб и дори да му стане малко тъжно го прикрие...тогава той може да се нарече приятел. |
|
|
Често се случва, когато аз съм щастлива да не ме е грижа за проблемите на другите около мен, но не защото съм егоистка или нещо подобно, а просто защото искам да си се насладя на хубавото нещо, което ми е се е случило..... |
|
|
Но така другите ще си мислят, че не те е грижа за тях. А има едно мнооогооо важно нещо.Ще използвам баналните реплики..."Аз мога само да ти покажа вратата...ти сам трябва да минеш през нея". Та това имам предвид.Щастливи сме...усмихваме се...но около нас има някой нещастен.Не е нужно и ние да сме тъжни заедно с него...само и само да сме съпричастни.Това не е приятелство...поне не за мен.Покажи хубавите неща на този човек...той сам трябва да реши дали да ги приеме или да ги отхвърли и да си е тъжен, щото така му се иска |
|
|
ами и при мен е понякога така,но гледам в повечето случаи да се радвам и аз |