Патиланско царство..

Нова тема Отговор

Автор	Съобщение
Epitaph	Пуснато на: 25 Апр 2008 г. - 22:48 ч. ммм всичко го има в сайта..при повече желание ще си ги намериш
sladkoto_ani	Пуснато на: 27 Апр 2008 г. - 19:26 ч. emi taka kaji be az ot de da znam shte tursq sujalqvam za latinicata ne sum v nas
Epitaph	Пуснато на: 05 Май 2008 г. - 19:45 ч. Сядам на земята и паля кандилото, вадя свещ и я накланям почти хоризонтално. Паля и нея, тънки струйки дим се издигат към тавана. Поемам дъх и започвам да се моля. Не вярвам в Бог, но се надявам някой да ме чуе. Не вярвам в това, също, но сякаш само този избор имам. Сякаш от всички позволени за вършене неща само това изглежда безопасно. Само това е толкова свещено и възвишено колкото е било и преди 100 години. Такова е само в главата ми, привидно се е изменило, но си остава същото вътре в мен и хората които вярват. Не вярвам в Господ, не вярвам на Библията, не знам дали Иисус Христос е съществувал, вярвам, че не е. Продължавам да се моля... Аз съм твърд вярващ, но майната му на Господ. В какво вярвам? Някой би си помислил, че вярвам в дявола, или във висшата сила на вселената. Истината е, че ако вярвам в дявола, автоматично вярвам и в Бог, а ако вярвам във силата на вселената, значи вярвам и в силата на една мравка да премести някое зрънце. Вярвам в себе си, вярвам в слънцето и небето. Вярвам в звездите които чиждам нощем. Вярвам в извънземни... А колко абсурдно звучи самата дума вярвам, на обратно прочетена е доста по-благозвучна. И продължавам да се моля... На какво се моля? Ами моля се на себе си, да не си позволявам никога повече да се моля...
DIGHeaD	Пуснато на: 25 Май 2008 г. - 03:11 ч. Преди много, много време, в една древна страна живял стар, дори пре-стар старец на име Драган. Той много обичал своя занаят, който никак не бил обикновен. Драган се занимавал с овце, да, той бил овчар. По цял ден обикалял със стадата от околието. Той не само ги извеждал на паша, но и ги доял, стригал, миел и какво ли още не. Дори веднъж се наложило да придружава една от овцете до съда, защото тя била обвинена в прелюбодействия с местния Кумчо Вълчо. Животът на овчаря никак не бил скучен, противно на очакванията на всеки нормално мислещ човек, Драган бил щастлив. Два пъти в седмицата се събирал с овчарите от околните царства за да цъкат белот и да обсъждат клюки около овчата висша мода. Един ден се случило нещо странно. Драган се събудил сутринта и несъзнателно обул чорапите си на обратно. Това се случвало за пръв път в живота му, но той още не го знаел. Докато доил овцете, все още не бил забелязал чорапите си. И докато си обувал специалните ботуши за паша, пак не забелязъл невероятното. Извел овцете и решил да мине по маршрута който по принцип избирал в сряда, но денят бил събота. Чувствал нещо странно в себе си, сякаш не е закусил, сякаш е пропуснал да отиде по голяма нужда сутринта. Но малко след това се досетил, че е сторил и двете, като от второто все още имало следи по, допреди 30 минути, белите му слипове. Продължил пътя си, докато стигнал една тучна полянка, която овцете обожавали, но в сряда. Днес, овцете сякаш не искали и да помиришат тревата. „Претенции“ възкликнал Драган и изругал грубо стадото. След което, ги повел към друга поляна, белким там им се ослади тревицата. Минали през гори и планини, но никъде овцете не понечвали да хапнат. Драган бил изтощен, ругаел овцете на всяка крачка, Накрая просто хвърлил гегата си подир тях и легнал под дебелата сянка на един крайпътен орех. Заспал... Евентуално продължение – Идват извънземни и отвличат Драган, след като взимат проби от него: ДНК анализ, сперма, кръв, кожа, око, крак и тридневен самун хляб намазан с чесън, го връщат при измършавялото му от глад стадо. При вида на кръвта по остатъците от тялото на овчаря, стадото развива канибалски глад и изяжда стопанина си. След като не намират други хора в околността, овцете стават овцеяди и се самоизяждат. Остава само една овца, която участва в различни телевизионни прояви като например реклами на Спрайт. Овцата е зелена, защото е обсебена от мания за различие. Тя не понася белите овчици, а черните за нея са просто зализани мухльовци, които обичат да се режат с бръснарски ножчета. През годините зелената овца става причина за множество медийни скандали, като в два от тях, през `76-та и `80-та, едва не възниква световен конфликт между сдруженията на овчарите по света. Днес овцата се радва на добро здраве, храни се добре и все още го вдига...рейтинга си.