| Автор | Съобщение |
DIGHeaD
|
Пуснато на: 07 Апр 2008 г. - 18:38 ч.
Но да се върнем на момчето. То не знае защо разполага с живота си, не знае какво да го прави. Засега е решил просто да сбъдва мечтите си. Дотогава докато един ден не стане като всички възрастни, бързащи нанякъде, незамислящи се за красотите на живота. А може би той вече е един от тях, нали е на 19. Неее! Та той все още мечтае, наплюнчва възглавницата си нощем, като бебе, има нужда от мама и татко, които да се грижат за него. Той е едно пораснало дете, но никой не забелязва положителните страни. Всички мислят, че е поредният загубеняк. Има няколко човека, които го познават истински. Те знаят. че той ще успее един ден, защото му вярват. Защото знаят, че досега не се е провалял в нищо...Звучи ви като приказка или някой филм? Не, това беше реалността за едно определено време... |
|
DIGHeaD
|
Пуснато на: 07 Апр 2008 г. - 18:40 ч.
затворени ли са или са тъмни мечтите ми? Главите ни, преди една до друга бяха, а сега, със предишните си сенки май се сляха. И докато разглеждам стари снимки плача, а тишината се надсмива, че все още се влача. И гледам назад , но не чувствам вече тъга виждам скръбта, и продължавам напред в мъгла. Трия си сълзите, поглеждам в огледалото, образа е скрит, сложил наметалото. Стена обгражда тялото, а вход към него няма. И сега копае ров или пък дълбока яма. Път към самота, избрала е душата ми, сигурност ли търси или пък бедата ми? Сърцето ми не трепва, а навън е студ, и за всеки минувач, аз съм просто луд. |
|
DIGHeaD
|
Пуснато на: 07 Апр 2008 г. - 18:40 ч.
понякога си мисля, че няма Господ в небесата. Понякога, а дали не беше винаги не зная, защото и за бъдещето си чесно, аз не хая. Животът е... че откъде да знам какво е на 19 на прага, на развитието си той е. Една едничка мисъл го буташе напред, но тя забрави него и остави го сам в плет. Защо? Въпрос без отговор това е. Защо? Че дори и Бога май не знае. Че защо е тоз сезон така потаен и защо цветът му е така окаян.. Но ето че дойде, краят му най-сетне и надеждата се върна, сърцето му да трепне. Разбито то довчера чакаше спасение, но неразбрано, остана без търпение. Мисли преобръща в красиви изречения мечтае си, за безкрайни забавления. Стига вече болка, обиди и тъга, стига...и така до края на света! |
|
DIGHeaD
|
Пуснато на: 07 Апр 2008 г. - 18:41 ч.
|
|
DIGHeaD
|
Пуснато на: 08 Апр 2008 г. - 00:03 ч.
|
|
dafi_bs
|
Пуснато на: 08 Апр 2008 г. - 00:11 ч.
 за написаното няма да казвам какво мисля ... иначе го прочетох още през деня |
|
DIGHeaD
|
Пуснато на: 08 Апр 2008 г. - 00:20 ч.
|
|
Epitaph
|
Пуснато на: 08 Апр 2008 г. - 00:22 ч.
прекрасен, непредсказуем, впечатляващ, харизматичен, индивидуален, интерконтинентален.... ае с 2 думи без думи.. |
|
DIGHeaD
|
Пуснато на: 15 Апр 2008 г. - 00:25 ч.
и той проникне бавно през твойта кожа. Защото аз не мога фалшивото да наложа и вместо гримаса, усмивката да сложа. Дали съм слаб или пък силен..ти решаваш... ..но помни човека който ръка подаде ти, и ти изправи се, и сърцето даде си. Нали? Наивна била ли си, или просто Ти? Дали съдба или мечта било е..ти си знаеш... ...но когато затваряш очите си, виждаш ли дните в мечтите си? Защото скрити бяха съдбите ни, когато мечтаех за дните ни... И вече всичко е свършило, но нали в края всички заживяват щастливо. Защо тогава на огледалото няма усмивка? Защо лицето ми е сякаш на чуждо отливка? |
|
sladkoto_ani
|
Пуснато на: 20 Апр 2008 г. - 10:59 ч.
 |
