Патиланско царство..

Нова тема Отговор

Автор	Съобщение
Epitaph	Пуснато на: 20 Апр 2008 г. - 21:10 ч. Птички пеят призори, а слънцето ме буди, мириз на цветя дори, успя да ме очуди. Къде е съседката и песента й Shake your booty, къде е пълният казан привличащ всички луди? Различен свят ли е това или пък сънувам, защо подяволите караниците не чувам? Как да се събудя или да се излекувам, и как пък всичко т`ва да изтълкувам? Внезапен шум ме събаря от леглото ето песента на момичето-горкото. Тати купил й е тонколонки с усилвател и сякаш вкъщи сложил й е предавател. Обувам си кецките и слагам качулка, “дано тоя път да не викне патрулка”. Слизам по стълбите и разбивам вратата, тя стои и ме гледа между краката. И сега всичко е като на филм... хващам я за косата и я издърпвам навън. Вика тя горката, но я удрям в пън, и изпада в безсъзнание.... Кома казаха специалисти, но на мен не ми пукаше. Трябва все пак да сме индивидуалисти.. Жива е, жива е..извика пък майка й Бум мадафака....и жената пак заплака И така завършва тази кофти сентенция за мойта съседска прес-конференция
sladkoto_ani	Пуснато на: 20 Апр 2008 г. - 21:33 ч. Ди, възхищавам ти се!
Epitaph	Пуснато на: 20 Апр 2008 г. - 21:36 ч. знам бе
sladkoto_ani	Пуснато на: 20 Апр 2008 г. - 21:39 ч. Аз знам, че ти знаеш, но аз да си кажа
Epitaph	Пуснато на: 21 Апр 2008 г. - 15:39 ч. Затворен съм на тъмно. Сам проектирах затвора си, сам изхвърлих ключа надалеч. Извърших ритуално убийство заключвайки част от мен далеч от теб. Защо го направих, защо предадох себе си, защо в твоите очи предадох теб? Нима съм слаб, глупав или просто млад и объркан? Нима решавам проблемите си бягайки от тях? Надявам се някой ден да разбера отговорите, но дотогава на хоризонта ще плуват въпросителни обсипани със светлина. Защото хората имат навика да вървят към светлината, но в мига в който се запътят натам, забравят за какво са тръгнали. И тогава поглеждаме безпомощно към небето и молим за просветление. Но аз няма да моля, няма да чакам да ме осени следваща идея, няма да чакам знак от Бога. Сам избрах си пътя и знам, че няма да е лек, но за сметка на това имам пълното право да греша. Да греша колкото си искам, защото съм човек. Бих дал всичко за да не съм сам на този път, за да може ти да си със мен, но ти умря отдавна. И докато скърбя за теб, заключен на дълбоко, жаден за любов се опитвам да поема глътка свеж въдух. Но когато отворя дробовете си за нея, в тях влиза кал и пясък. Въздухът не е чист в килията. Няма други, така че не мога да я сменя. Няма на кой да се оплача, защото сам съм си надзирател. Сам определих присъдата, в чест на теб. Надявам се всяко мое мъчение да ти доставя удоволствие, да донася поне по един хубав ден в твоето малко кралство. Чудя се, дали някога ще възкръснеш, дали някога ще докосна топлата ти плът? Или винаги кожата ти ще остане със син цвят сякаш осветен от лъчите на луната.... Плаках с гората за теб, плаках заедно с теб, плаках и сам... Омръзна ми да плача, малко или много се обезводнявам, а това може да е фатално в малкия ми затвор. Тук не дават храна и вода, нямам и съкилийник, чиято кръв да изпия. И ето още един момент в който забравям за въпросите. Ставам и тръгвам за вкъщи, по пътя си срещам приятели и познати. Споделям им случилото се, те се възмущават от теб, възмущават се от мен, а накрая и от двама ни заедно. Забравям те, поглеждам към звездите и осъзнавам какъв егоист съм. Казвам, че живота не струва, а аз съм само прашинка от него. Разочарован съм от себе си, става тъмно, а в далечината виждам светлина. Запътвам се към нея и виждам същите въпроси. Пак съм в своя затвор. Казват че истината ще ни освободи, искам да я приема, искам да я прегърна. Но истината ме убива, кошмарите ме убиват, разговорите ме убиват. Не искам да умирам, но искам да съм свободен. Не искам да те виждам, но искам да те докосвам. Не искам да съм сам, но искам да съм обичан. Съжалявам, че те убих и сега убивам и себе си. Но както се пее в една песен: “Видях нещо в очите ти...и го искам за себе си” .
Epitaph	Пуснато на: 21 Апр 2008 г. - 15:43 ч. е т`ва е в минало време, вече искам повече...
MiMcHeToOo	Пуснато на: 24 Апр 2008 г. - 01:31 ч. Много са хубави всичките, адски мн ми харесаха =)
sladkoto_ani	Пуснато на: 25 Апр 2008 г. - 20:06 ч. Ди ся ще издаде книга нали така, Ди?! .... ще си я купя с автограф обаче!
Epitaph	Пуснато на: 25 Апр 2008 г. - 21:59 ч. амии не, никога няма да издам книга... единствено е възможно посмъртно някой мазен и жаден за пари мой наследник да издаде нещо мое... аз съм на мнение, че гениалността ми не може да се побере между корици..
sladkoto_ani	Пуснато на: 25 Апр 2008 г. - 22:41 ч. а би ли се побрала при мен например да пратиш нещо по скайп или имейла защото на мен наистина ми харесват