| Автор | Съобщение |
mynik_f
|
Пуснато на: 10 Апр 2008 г. - 00:29 ч.
Какво всъщност представлява самотата? Какво ни кара да се страхуваме толкова от нея? Повечето хора мислят, че да си самотен значи да си сам, затворен и отделен от света на хората около теб, да не се виждаш с приятели, да нямаш приятел. Но за мен самотата се изразява в друго! Можеш да си заобиколен от хора, да имаш безброй пари, да ходиш на дискотеки, на кафета и в същото време да чувстваш студените окови на самотата, да се питаш кое те кара да живееш, за кое си струва да се бориш и дори да умреш. Поглеждаш хората около теб, усмихваш се и в това време гледаш през тях и не ги виждаш. Имаш чувството, че сънуваш някакъв странен сън, че си затворен в черупка, че не чуваш и не виждаш нищо. Точно това за мен е самотата, точно в такъв момент чувстваш, че има едно скрито от всички място в сърцето ти, което е празно и точно там самотата е свила гнездо. В началото това местенце е мъничко, почти не му обръщаш внимание, но с течение на времето самотата расте и изисква повече и повече място в твоето сърце, докато не го превземе цялото, тогава се превръщаш в сянка, не мислиш, не чувстваш, не живееш, не намираш смисъл, за да живееш. Точно тогава разбираш, че сам си дошъл на този свят, сам живееш своя живот и сам ще преминеш във вечността. Въпреки, че разбира това човек цял живот търси – някои търсят сродна душа, други търсят приятели, а трети просто някои които да обичат, за когото да се грижат и да се заблуждават, че и то някога може да ги обикне. За мен човекът е егоист, просто така устроен или в борбата с живота става такъв. Мислиш, че имаш приятели, че би се жертвал дори за тях, изслушваш ги, споделяш им, но само с една неправилна дума или жест, само да спреш да угаждаш на всеки и биваш зачеркнат, не съществуваш за никой. Мислиш, че си влюбен в някой, опиянен си от сладката магия, искаш да живееш и умреш с любимия, но в процеса на съвместен живот, реални случаи и противоречия, любовта изчезва и ти се събуждаш от хубавия сън с мисълта „Какво направих?”. И точно в такива моменти самотата отново те стяга в ледените си ръце и ти се замисляш отново какво те държи още жив. Всеки се е срещал със самотата лице в лице не знам до колко хората я разбират и как се справят с нея. За мен самотата е сянката на реалния живот в нашия розов измислен свят. Самотата е страхът от това да останем сами, сами в сърцето и душата си без образът на който и да е в нашето съзнание да ни крепи в миговете на самосъжаление. Животът ни е дар, нека не го пропиляваме, допускайки самотата да ни превърне в сенки. Самотата взима надмощие само и единствено тогава , когато ние и позволим, само тогава когато се самосъжаляваме и се затваряме в себе си не обръщаме внимание на хората, които са около нас, пренебрегваме тези, които макар и временно се интересуват и грижат за нас. И нека всеки един от нас се държи така, че да не отблъсква другите от себе си, да не живее за себе си, а за другите и може би точно тогава ще се роди един нов свят, в които самотата ще бъде само мит. |
|
Epitaph
|
Пуснато на: 10 Апр 2008 г. - 00:40 ч.
една от най-големите грешки на ччовека е че обвинява другите за собствената си самота...като преди това съвсем съзнателно я е предизвикал...нз дали има нещо общо..просто съм афектиран от други неща в момента и пиша за тях... |
|
mynik_f
|
Пуснато на: 10 Апр 2008 г. - 00:44 ч.
|
|
edelvaysss
|
Пуснато на: 10 Апр 2008 г. - 11:35 ч.
|
|
mynik_f
|
Пуснато на: 10 Апр 2008 г. - 15:55 ч.
Сам- това е физическо състояние, което не гарантира самотата. Самотата- това е състояние на духа, което пък от своя страна не е задължително да е следствие от това да си сам. Ясно?  |
|
Epitaph
|
Пуснато на: 10 Апр 2008 г. - 16:07 ч.
|
|
dafi_bs
|
Пуснато на: 10 Апр 2008 г. - 22:48 ч.
 |
|
MiMcHeToOo
|
Пуснато на: 10 Апр 2008 г. - 23:28 ч.
|
|
Shemet_
|
Пуснато на: 11 Апр 2008 г. - 20:24 ч.
|
|
fire_fairy
|
Пуснато на: 12 Апр 2008 г. - 23:57 ч.
 |
