Самотният е само сянка на човека

Нова тема Отговор

Автор	Съобщение
_Ana_Carenina_	Пуснато на: 13 Апр 2008 г. - 20:29 ч. незнам,мен лично самотата ме плаши,защото да останеш сам-значи да ограничиш себе си само в собствените си мисли....Понякога е нужно човек да бъде сам,но в повечето случаи задълбава в празни мисли и мисли че няма изход....А не е така!
niki4ka	Пуснато на: 19 Апр 2008 г. - 23:07 ч. омг хора какви са тези мнения....самота,тъга,отчаяние,загуба,грешки,изневери...има хубави неща в същия този ден,в който някои се чувстват ужасно...следващия път,когато се събудите и се чувствате ужасно,станете от леглото погледнете изгряващото или вече изгрялото слънце и кажете"Днес ще бъде един страхотен ден!"...повярвайте си за момент и ще се почувствате добре...пуснете любимата музика,съберете се с хората,които обичате и мислете за хубавите неща,за прекрасното лято,което идва,за дните,които ще прекарате с любимите хора...самота...стига сега не е време за нея...никога няма да е ако неи позволиш...
myxomopka	Пуснато на: 22 Апр 2008 г. - 20:33 ч. Аз съм на мнение,че всеки човек е самотен,все нещо му има и неможе да оцени това което изпуска в същото време..
niki4ka	Пуснато на: 23 Апр 2008 г. - 21:33 ч. мм съгласна...когато се чувстваш самотен,излез виж лицата на усмихнатите хора и си кажи"защо да съм самотен,като може да съм като тях"...
dafi_bs	Пуснато на: 23 Апр 2008 г. - 21:40 ч. защото някой хора не са устоени така ... не са толкова положителни и такива оптимисти. има хора, които трудно завързват приятелства и трудно общуват. и то винаги птички ще летят, ще има слънце, весели хора, но някъде там сред тълпата ще ги има и тъжните, самотни лица...
mani123	Пуснато на: 23 Апр 2008 г. - 21:44 ч. Познавам тъжни и самотни хора. Само те си мислят, че са такива.. Взимат се насериозно -"Аз съм тъжен и самотен". Ако си поговориш с тях, ако ти накараш да се усмихнат и излезете заедно - можеш да им покажеш, че те не са сами и никой не е програмиран да е сам, ако си сам, значи ти си си виновен за това. Ти си се затворил, ти си решил мазохистично да не радваш самия себе си. Хората не са родени, за да са сами - ние сме животни, имаме си нужда от наше си стадо - всеки трябва да направи усилието, обаче, да намери своето си
Axel	Пуснато на: 23 Апр 2008 г. - 22:14 ч. За това си има израз "-Ееееххх...ти си си добре. - Що бе? - Щото не осъзнаваш колко си зле"
kris	Пуснато на: 24 Апр 2008 г. - 08:48 ч. по принцип съм съгласна с мъник, че самотата е част от нашето ежедневие, дори когато сме обградени с хора пак сме сами, дори когато мислим че имаме някой до себе си, който ни разбира и подкрепя пак сме сами... само ние самите знаем как се чувстваме в съответния момент и от тук ми идва наум че най - добре е да се примирим с тая самота, и не само това - трябва да й се наслаждаваме, защото представете си как бихте се чувствали ако някой има достъп до мислите ви - тогава той ще ви е напълно съпричастен, само тогава ще знаете със сигурност че имате сродна душа, но в един момент ще се молите за малко самота.... понякога в по - емоционалните моменти ни се иска да получим морална подкррепа и ако няма от кого определяме състоянието си като самота... аз лично отдавна осъзнах че съм сама, че всички са егоисти и че трябва сама да мисля за себе си защото не винаги мога да разчитам на околните за помощ - това ме прави независима до някаква степен, а това че съм независима ме прави щастлива, самотата не ми е враг (духовната самота) ....
Epitaph	Пуснато на: 25 Апр 2008 г. - 02:55 ч. бааа...мислех да не пиша в тая тема.. да поразсъждаваме над самата дума...то в нея има хем "сам", хем "ота"...така че тва я прави май прекалено сложна за някои от вас... тъй,тъй,тъй... в какъв свят живеем? В свят в който всеки те лае, всеки се е озверил насреща ти, всеки е станал егоистично копеле..и подяволите дори аз се осъзнавам понякога, колко добре се вписвам в тоя свят...аз съм една прекрасна съставна единица, която допълва останалите... Е, как да не си сам и да не се пазиш от всички останали хора? обаче мамка му, аз не искам да съм сам, искам някой до себе си... а на всеки ъгъл дебне някоя потенциална сърцеразбивачка....е как да не съм сам в такъв случай... човек е сам до момента в който реши да рискува, да си жертва главата, я крак, я друго нещо... така чесамотата е изхода от един път който си поел по свой избор, да обобщим нещата...хахах
Ангелушка	Пуснато на: 16 Май 2009 г. - 21:36 ч. Много хубава тема, много хубави мнения. Аз май нямам какво да допълня, но все пак не обичам да пиша кратки постове, затова да подраскам За мен е много важно разграничението между "сам" и "самотен" и ме е яд, че за двете състояния има само едно съществително (поне доколкото знам) - "самота". Самотата е страшно нещо, хората с право се страхуват от нея повече, отколкото от смъртта дори. В много случаи сами сме си виновни, че сме самотни - от неувереност в себе си често отблъскваме останалите хора...Но понякога хората не са виновни за своята самота - прабаба ми например. Тя е на повече от 80 години и почти цял живот е живяла сама. Когато е била на двайсет и няколко години, е била омъжена. С прадядо ми са имали вече две деца, когато той умира при нещастен случай. И тя, може би заради консервативното си възпитание или просто защото сърце не й е дало, никога повече не заживява с друг мъж...Така е прекарала живота си и сега съветът, който винаги дава на мен и семейството ми, е никога да не позволяваме на самотата да ни зароби. За нея това е най-ужасното нещо на тоя свят, а тя е мъдра жена.