Първата работа

Нова тема Отговор

Автор	Съобщение
Servantes	Пуснато на: 11 Юли 2008 г. - 23:51 ч. Каква ви е първата работа която имате като се приберете от пътуване за няколко дни? Моята найпърва грижа е да се скщерем с нашите. Абсолютно винаги. Даже щеше да е някак смешно ако не бе тъй тъжно. Днес се върнах от другия край на Родината и историята се повтори. Сега всеки от семейството е сърдит на всеки друг, но може би са бясни най-вече на мене. Въобще имам откачени семейство. Хората кви семейства имат - да ти е драго да живееш с тях. Е, всеки си има кирливи ризи, но любонта като я има и всичко си е както си трябва. Така се случи, че известно време трябваше да живея със семейството на един приятел. На моменти ако щете ми вярвайте ми идеше да се разплача като ги гледах. Имаха си хората недостатъци, ама толкова, толкова много се обичаха, че не можех да повярвам. И това не бе само поза за пред мен. Няколко пъти имаше кавги, а ма не бяха като кавгите у нас. Тия хора се скерваха, покрещяваха си, не си говорят половин един час и толкоз. А ние кат се скараме после с дни не можем да седим всичките в една стая едновременно. Всеки гледа да се разкара от другия исе говори само в краен случай. Вече съзерцавам хоризонта за възможността да се изнеса на квартира с някой познат. Ще ми говори Боян Расате за традиционното българско семейство. Да дойде да види моето и да се хване за главата.
crazy_kari	Пуснато на: 12 Юли 2008 г. - 01:00 ч. Малко се пообърках, но разбрах, че думата е "караме". Ами първата ми работа ли незнам, винаги различно - незнам. Но това за карането смятам, че е нормално. А и ти си на 19 години доколкото ти видях профила ти за тях вече неси малкото им детенце.Смисъл, че и аз се карам с нашите и то наистина много - понякога. Но примерно миналата година като отидох на гости при братовчедка си и като видях тя как се беше скарала с техните разбрах, че моето е нищо. При мен има примерно - това започна още като ходех на даскало преди лятото, някъде Април. В рамките на 2 месеца има по една световна война унас. Под световна разбирайте нещо, след което върша глупости и не говоря на нашите поне седмица и отгоре ако им кажа нещо е в крайност ... И така, но наскоро дойде вуйчо от Париж - прибра се. И мо е по път Тутракан (той е от Силистра) и естествено минава всеки път през Тутракан да види сестра си и племенничките си. И тъй като той е много разбран и свестен човек седнахме да си говорим. И той вика разбрах, че нещо си се скарала с вашите - какво е станало. И аз викам ами не е важно. Той вика ние с братовчедка ти се караме повече вика знам за какво става въпрос ( брачедката, която видях и преди като ходих на гости - бифшата ми най-добра приятелка). И аз ами скарахме се така и така и му разказах. Той вика колко често се карате така на сериозно и аз ами на 2 месеца веднъж нещо такова викам незнам. И той вика, а как ще е ако всяка сутрин се караш така сериозно с вашите. И аз ами ... Той ми даде някви свясни съвети, от които имах нужда и от тогава несъм се карала сериозно с нашите. Сестра ми е с 2 години по-голяма от теб. Учи и от скоро и работи в Варна. Там е на квартира и си идва веднъж в месеца да не кажа и по-рядко. С нея сме като куче и котка. Сега поотраснахме уж несе караме толкова. Но така като не я виждам по 1-2 месеца и като си дойде знаеш ли колко бързо се спогаждаме шото знаем, че няма да се видим скоро. Е сега се чуваме всеки ден ама как да е не я виждам. За това --- несе мести на квартира ... А за караниците - предполагам, че вашите търсят причината в теб а ти в тях... Ами наскоро разбрах нещо. Наложи ми се да изкрещя ... на нашите, че си давам и живота за приятелите. А татко отговори - тиси даваш и живота за тях и те може би също, но те няма да ти дадат храна, подслон и дрехи и т.н. Та и сестра ми така сега, на 18-19 караше се с нашите, мнго съм я успокоявала. И ми се е налагало да викам на нашите в нейна защита много пъти. Но сега като е във Варна и като и звънна и кажа - како сгафих я и и разкажа и и кажа, че с нашите следва да се скараме. Тя казва несе тревожи за глупости. И аз казвам, че те няма да ме разберат. Тя казва, да но и те са минали по този път и неговори така за тях. Ако небяха те сега няммаше да имаш нищо. И теб нямаше да те има. Ако небяха те. И ми казва каква е моята вина и нашите колко са прави. И аз си давам сметка. Искам да кажа, че като се преместиш нищо особенно няма да постигнеш. Сега кака разбра колко си цени родителите !! А за споровете - ще отминат. Това е просто една нова страница в твоя живот ( и дне ако ще да са) и това ще отмине. Вашите са хората, които най-добре те разбират - защото са минали по този път. Да можеш да спориш тук, но поговори и с роднина за съвет ще те разбере. Ако е по-голям и познава родителите ти. И това ще отмине спокойно !!
crazy_kari	Пуснато на: 12 Юли 2008 г. - 01:02 ч. Това по горе и е най-дългия ми коментар, съжелявам малко изпаднах в подробности - просото на тема родители мога да напиша още три такива романа. Надявам се да съм помогнала ..
bosss	Пуснато на: 12 Юли 2008 г. - 01:05 ч. еми разбира се първо да се видя с наще, после се депресирам.... в нащо семейство сички мн се обичат ама се караме всеки ден ,абсолютно всеки ден иии да ти кажа не изглежда мн нормално отстрани
Servantes	Пуснато на: 12 Юли 2008 г. - 01:15 ч. Важното е, че се обичате. А ние се гледаме като хора които на случаен принцип са събрани под един покрив.
Servantes	Пуснато на: 12 Юли 2008 г. - 01:22 ч. Аз не казвам, че съм най-зле. Има и по-гадни семейства от моето ама като поживееш известно време с истинско семейство, а после да се върнеш към старото гадно положени е адски неприятно, вярвайте ми. Изведнъж осъзнаваш, че нещо не е фред. Пред себе си признаваш това което си знаел отдавна, но не си му обръщал внимание. Виждаш колко е важно. Отворих си очите за много неща покрай тия изпити. И да не ме вземат там където искам, ще знам, че не съм си загубил времето напразно.
little_baby`	Пуснато на: 12 Юли 2008 г. - 20:40 ч. И аз за няколко дена бях при семейството на една приятелка.Е мога да ви кажа,че това е най-сплотеното семейство,което някога съм виждала.Не знам дали изобщо тези хора могат да се скарат по-сериозно.Обичат се адски много и това наистина си личи.Когато се върнах,майка ми трябваше да замине с дядо(нейния баща) като негов придружител в Пловдив в болница.Не съм вярвала,че баща ми толкова ще се притеснява за нея и ще си говорят по половин час по тел-а като знам той как мрази да води толкова обширни и дълги разговори,доста строг и сериозен човек е.Бях толкова приятно изненадана.Хубаво е да знаеш,че ваще още се обичат и ги е грижа един за друг
dafi_bs	Пуснато на: 12 Юли 2008 г. - 21:31 ч. като се прибера отивам да видя дали папагала ми има храна. след това си говорим с наще как е било пътуването и какво се е случило... в моето семейство понякога се караме, друг път сме сплотени, всички имат различни интереси, но важното е, че има любов, която ни прави семейство... няма идеални семейства, винаги има нещо, което да липсва или да не е както трябва.
MiMcHeToOo	Пуснато на: 15 Юли 2008 г. - 13:28 ч. Не се караме много с майка ми. А и без нея рядко пътувам, но когато се случи и когато се върна сичко е на 6 Спокойно, всичко ще се оправи и при теб
Mality	Пуснато на: 23 Юли 2008 г. - 11:35 ч. Сервантес.. братко по съдбаа хахаха.. бе исках да кажа че и при мен е същото. Първото нещо като се прибера от някъде е да се скараме и после една седмица да не можем да се гледаме,което се случва през ден..... И аз така гледам другите семейства кви са нормални и си мечтая и мойто да е такова или да се изнеса докато не сме се убили