| Автор | Съобщение |
DIGHeaD
|
Пуснато на: 09 Авг 2008 г. - 14:35 ч.
 |
|
LoF_Is_pOIsOn
|
Пуснато на: 09 Авг 2008 г. - 14:45 ч.
очите ми загаснаха, от погледа, в който, не виждах вече любовния кошмар..всичко беше "до края на живота" а, аз защо съм жива? Нима на устните ти, сладката усмивка вече не им отива...подминаваш ме, с наведена глава, а болката- нея чувстваш ли я? не вярвам да е така, не се плаши...и сама ще продължа.... / вчера го написах на skype .. заа най- добрия си пр. .. не е много благополучно, но .. :/ |
|
f_lora
|
Пуснато на: 09 Авг 2008 г. - 16:28 ч.
Зад себе си поглеждам - само студ и болка... и омраза... Напред широко вперила очи... сякаш огънче от свещ гори. ... и ако вляза - дано не ме боли... На прага на твоето приятелство стоя,и чудя се дали да вляза... Назад поглеждам и хиляди ръце се опитват в Ада да ме смъкнат. Напред - едно-единствено лице, с усмивка блага, иска от ръцете им да ме измъкне... дано да вляза - дори през малка дупка да се вмъкна... На прага на твоето приятелство стоя... и влизам!!! Безкрайно топло е при теб и само искрени очи ме гледат. Приятелю, от твоя дом не искам да излизам... И тия, същите очи, най-прекрасното от мен да вземат... защото знам, че ти си истински приятел, защото бе до мен, когато аз сама си бях предател... Защото ти ме топлиш със своята усмивка, в най-студената ми зима... Приятелю, Благодаря ти, че те има... Това вече е посветено на моите най-добри приятели |
|
Plamen4eto
|
Пуснато на: 09 Авг 2008 г. - 18:33 ч.
Звучи ми страхотна и някакси докосва нещо в мен! |
|
есен
|
Пуснато на: 09 Авг 2008 г. - 20:54 ч.
|
|
verji_
|
Пуснато на: 09 Авг 2008 г. - 21:03 ч.
`` Искам да останеш в миналото и никога да не се връщаш отново. Не искам да бъдеш призрака, който желая, а никога да не те бях срещала. Разби сърцето ми, а то остана завинаги твое. Плени очите ми,о магьоса ги да те търсят в чуждите очи. Плени мислите ми, отне съня ми, но поне остави живота ми и спри да влизаш в него като неканен гост.`` ``Ти ме научи да пия, но да не забравям, ти ме научи да обичам, да прощавам, но никога да не се доверявам. Пия до дъно, пия за твое здраве, благодаря ти, благодаря ти, че ме научи, че сърцето се отваря само за този, който те обича толкова силно, че никога няма да те накара да страдаш.``` |
|
dafi_bs
|
Пуснато на: 09 Авг 2008 г. - 21:33 ч.
 забелязвам, че хората пишат не за любимите хора, а за тези, които са ги наранили... аз имам един разказ посветен на любим човек. мислила съм си да го пускам във форума, но някак си нямам смелост, а и е доста дълъг... ди, а ти?  |
|
DIGHeaD
|
Пуснато на: 09 Авг 2008 г. - 22:54 ч.
понякога е това : "Две хубави очи. Музика, лъчи в две хубави очи. Душата на дете..." друг път е това: "Колко си хубава! Господи, колко си хубава! Колко са хубави ръцете ти. И нозете ти колко са хубави. И очите ти колко са хубави. И косите ти колко са хубави. Не се измъчвай повече - обичай ме! Не се щади - обичай ме! Обичай ме със истинската сила на ръцете си, нозете си, очите си - със цялото изящество на техните движения. Повярвай ми завинаги - и никога ти няма да си глупава - обичай ме! И да си зла - обичай ме! Обичай ме! По улиците, след това по стълбите, особено по стълбите си хубава. Със дрехи и без дрехи, непрекъснато си хубава... Най-хубава си в стаята. Във тъмното, когато си със гребена. И гребенът потъва във косите ти. Косите ти са пълни с електричество - докосна ли ги, ще засветя в тъмното. Наистина си хубава - повярвай ми. И се старай до края да си хубава. Не толкова за мене - а за себе си, за дърветата, прозорците и хората. Не разрушавай бързо красотата си с ревниви подозрения - прощавай ми внезапните пропадания някъде - не прекалявай, моля те, с цигарите. Не ме изгубвай никога - откривай ме, изпълвай ме с детинско изумление. Отново да се уверя в ръцете ти, в нозете ти, в очите ти... Обичай ме. Как искам да те задържа завинаги. Да те обичам винаги - завинаги. И колко ми е невъзможно... Колко си ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми, че искаш да ме задържиш завинаги, за да ме обичаш винаги, завинаги. Колко си хубава! Господи, колко си хубава! Колко са хубави ръцете ти. И нозете ти колко са хубави. И очите ти колко са хубави. И косите ти колко са хубави. Колко си хубава! Господи, Колко си истинска." напоследък е това: "Понякога ще идвам във съня ти като нечакан и неискан гостенин. Не ме оставяй ти отвън на пътя – вратите не залоствай. Ще влезна тихо. Кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака да те видя. Когато се наситя да те гледам – ще те целуна и ще си отида." понякога се опитвам да напиша нещо, но то звучи като всички останали, така че предпочитам истинските поети |
|
есен
|
Пуснато на: 09 Авг 2008 г. - 22:58 ч.
|
|
Servantes
|
Пуснато на: 09 Авг 2008 г. - 23:38 ч.
като неканен гост. Не ме оставяй ти на пътя, вратите не залоствай. Ще вляза тихо, кротко ще приседна, ще вперя поглед в мрака да те видя. Когато се наситя да те гледам, ще те целуна и ще си отида. Никола Вапцаров го пише на своята любима малко преди да го разстрелят.  Може да съм сменил някоя дума, но то е защото го пиша по спомен. |
