Автор Съобщение
verji_
Пуснато на: 10 Авг 2008 г. - 16:27 ч.
Помните ли първата си среща,вълнуваща ли беше,помните ми момчето/момичето ,с което излизахте...споделете:впечатленията си ,чувствата си тогава...

П.С: може да е имало такава тема ,не съм много сигурна
Servantes
Пуснато на: 10 Авг 2008 г. - 16:41 ч.
Помня, че беше неуспешна и не беше кой знае какво.
f_lora
Пуснато на: 10 Авг 2008 г. - 18:17 ч.
Първата ми среща не беше точно първа и беше най-нагло нагласена от една приятелка.... Не беше нищо особено....Момчето ми беше много добър приятел,най-добрата ми приятелка(незнаино защо) си помислила,че го харесвам и решила да се прави на сватовница.... Естествено нищо не излезе....

Ако това въобще може да се нарече среща....
DIGHeaD
Пуснато на: 10 Авг 2008 г. - 18:30 ч.
Помня.. бяхме в някакво много шумно кафе, тя ми задаваше супер клишираните въпроси, а аз просто исках да я гледам. После усетих, че тя не чувства много комфортно само да я зяпам и започнах да копирам въппросите й. После се разходихме и така 3 месеца и половина
SwEEtY_ToNeNkA
Пуснато на: 10 Авг 2008 г. - 22:55 ч.
Помня я и не беше нищо особено...ходихме на билярд, на кафе, разхождахме се...и дори не помня за какво си говорихме. Абе беше тъпо чесно казано...накрая той ме целуна по бузката...и след няколко дена реших че искам да съм с друг
есен
Пуснато на: 10 Авг 2008 г. - 23:50 ч.
"Марто, вкарай го деее"
...
За колан ставаше въпрос
А въпросният тип каза" Ани май си е намерила приятел...".
Мартин бе най-добрия ми приятел.Аз - 14годишна.
За първи път усетила, че някой се е влюбил в мен.
Марто също го усети.
Сега с младежа не смеем да се погледнем, когато се срещнем, или пък остроумничим.. а Марто не е най-добрият ми приятел. Не сме се виждали както трябва от година и отгоре, видях го последно на Цвете за Гошо. Мир на праха му, на тоя Божи човек. а Марто отново е загадка. Вечна. Липсва ми. Винаги.

*Не го четете това. Навлизате в мен иначе.
The_Kiss
Пуснато на: 11 Авг 2008 г. - 01:57 ч.
Помня...Беше странно.Не го харесвах,но той полагаше всички усилия и вкара известна доза романтика момчето.Сега сме на приливи и отливи през година се сближаваме после пак се раздалечаваме,но нищо повече от приятели.
dafi_bs
Пуснато на: 11 Авг 2008 г. - 02:05 ч.
имахме уговорка след като свърша училище и той работа да излезем да ядем пица. радвах се, че времето се беше стоплило и не бях с якето ми, но пък бях с анцунг, защото имах физкултура не помня дали нямах пари или просто не ми се ядеше, но не си купих пица... не ядох нищо. той си взе пица или дюнер не помня... но имаше кола хах добре, че при нас дойде една сива котка, иначе щяхме само да мълчим. говорихме си мн за котки. тръгнахме да се разхождаме. вървяхме и почти нищо не си казахме. почувствах се неудобно и излъгах, че ще ходя на имен ден хаха беше света ана само едно момиче знаеше, че ще излизам с него. вечерта се видях с нея и тя беше развълнувана, а мен даже ме беше срам да й кажа, че всичко е било мн тъпо
crazy_kari
Пуснато на: 11 Авг 2008 г. - 03:04 ч.
Оууу мразя, когато няма тема за разговор-еЙ тогава е най-кафти !!
verji_
Пуснато на: 11 Авг 2008 г. - 12:11 ч.
Моята беше много сладка ,ама по детски де... С момчето учехме в дно и също училище,беше една година по-голям от мен.Бяхме от различни градове,аз от Троян ,той Омуртаг,учехме в Ловеч,много си го бях харесала и той беше голям сладур.И бяхме се разбрали да пием кафе,ест от приготовленията леко закъснях,той пък беше подранил.Отидохме в едно кафе седнахме и 3 часа сме си говорили,после ме изпрати до стаята ми в пансиона..и така ...