| Автор | Съобщение |
|
|
Помните ли първата си среща,вълнуваща ли беше,помните ми момчето/момичето ,с което излизахте...споделете:впечатленията си ,чувствата си тогава... П.С: може да е имало такава тема ,не съм много сигурна |
|
|
Помня, че беше неуспешна и не беше кой знае какво. |
|
|
Първата ми среща не беше точно първа и беше най-нагло нагласена от една приятелка.... Не беше нищо особено....Момчето ми беше много добър приятел,най-добрата ми приятелка(незнаино защо) си помислила,че го харесвам и решила да се прави на сватовница.... Естествено нищо не излезе.... Ако това въобще може да се нарече среща.... |
|
|
Помня.. бяхме в някакво много шумно кафе, тя ми задаваше супер клишираните въпроси, а аз просто исках да я гледам. После усетих, че тя не чувства много комфортно само да я зяпам и започнах да копирам въппросите й. После се разходихме и така 3 месеца и половина |
|
|
Помня я и не беше нищо особено...ходихме на билярд, на кафе, разхождахме се...и дори не помня за какво си говорихме. Абе беше тъпо чесно казано...накрая той ме целуна по бузката...и след няколко дена реших че искам да съм с друг |
|
|
"Марто, вкарай го деее" ... За колан ставаше въпрос А въпросният тип каза" Ани май си е намерила приятел...". Мартин бе най-добрия ми приятел.Аз - 14годишна. За първи път усетила, че някой се е влюбил в мен. Марто също го усети. Сега с младежа не смеем да се погледнем, когато се срещнем, или пък остроумничим.. а Марто не е най-добрият ми приятел. Не сме се виждали както трябва от година и отгоре, видях го последно на Цвете за Гошо. Мир на праха му, на тоя Божи човек. а Марто отново е загадка. Вечна. Липсва ми. Винаги. *Не го четете това. Навлизате в мен иначе. |
|
|
Помня...Беше странно.Не го харесвах,но той полагаше всички усилия и вкара известна доза романтика момчето.Сега сме на приливи и отливи през година се сближаваме после пак се раздалечаваме,но нищо повече от приятели. |
|
|
имахме уговорка след като свърша училище и той работа да излезем да ядем пица. радвах се, че времето се беше стоплило и не бях с якето ми, но пък бях с анцунг, защото имах физкултура |
|
|
Оууу мразя, когато няма тема за разговор-еЙ тогава е най-кафти !! |
|
|
Моята беше много сладка ,ама по детски де... С момчето учехме в дно и също училище,беше една година по-голям от мен.Бяхме от различни градове,аз от Троян ,той Омуртаг,учехме в Ловеч,много си го бях харесала и той беше голям сладур.И бяхме се разбрали да пием кафе,ест от приготовленията леко закъснях,той пък беше подранил.Отидохме в едно кафе седнахме и 3 часа сме си говорили,после ме изпрати до стаята ми в пансиона..и така ... |