| Автор | Съобщение |
|
|
почнете* |
|
|
Аз ще се чувствам на работа на сватба... |
|
|
Аз лично виждам смисъл да изискват юридически брак, за да има църковен. Ако си влюбен и вярващ до някаква степен и имаш желанието да се вречеш пред бога, защо трябва да се забъркваш и с подписване? Не е нужно да се затормозява една връзка с подписи, после нещата са в пъти по сложни... Разбира се ако искаш да си осигуриш бъдещето... да си сигурен, че при евентуална раздяла няма да бъдеш зарязан с детето на улицата... подписите ти предлагат тази сигурност... Неадекватно ми е и не мога да се изразя хубаво, но може би добихте представа... |
|
|
Трудно... |
|
|
в комуната му е майката... там всичко е общо и всичко е наше... иначе съм фенка на брака, защото ми харесва изречението "Това е съпругата ми..." |
|
|
брака е просто за пред хората, никъде не е казано, че подписано ли ена хартия, вече си вързан... |
|
|
При църковния брак не е така. Там душите се сливат в едно пред Бога. |
|
|
съгласна съм това за хартията, но наистина при църковния е съвсем различно, "там наистина си вързан" |
|
|
руби |
|
|
Бракът е това, което ти дава сигурност. Че това е партньорът ти, че той/тя иска да е с теб, докато смъртта ви раздели. Защото сме толкова неромантични, че ни е срам да погледнем в очите някой и да си кажем "завинаги". Защото имаш стабилност и морално би било много по-трудно да се разделиш със съпруга си, отколкото да скъсаш с гаджето. Хората без брак са гаджета - могат да се разделят, могат обстоятелствата да ги разделят. И да, бракът прави детето ти, бракът го възпитава - когато виждаш хармонията в семейството си, когато то ти дава сигурност, когато имаш щастието и го затвърдиш с подкрепата на 2 други семейства - растеш спокоен и обичан. Това трябва да е бракът. И трябва да има подписи - ние сме общество, не можем да живеем в хаос. И както си отговорен пред половинката си - да се вречеш, така си отговорен и пред държавата си. |