| Автор | Съобщение |
|
|
дайте малко положително в този така мрачен свят.. видях тези думи в едно клипче... но с хубава музика и хубави думи човек се чувства по-добре... когато си толкова малък и беззащитен ... когато искаш някой да се грижи за теб, да си спомня за рождения ти ден, да те глези, да те закриля, да не те пуска да си отидеш, да ти подава ръка, да те търси навсякъде, да е готов да мине заради теб през огън и вода, през глад и жажда, сам да бъде яден и изпит, да скочи от високо заради теб, душен и изтезаван, да нови неща заради двама ви, да свикне в хобитата и навиците ти и твоята работа, дори с цената да се промени и с риск да бъде изоставен и изхвърлен, да те чака колкото е нужно, да се чувства като крал, за това че те има и вечно да тича към теб, тогава всичко това е по-лесно и светът е по-хубав. подарявам ти усмивкаа http://www.vbox7.com/play:d9f9849c |
|
|
"така мрачен свят" абе стига с тоя мрачен свят.Намирани са пергаменти на по 4000 години в Индия(както и в Рим и Египет) оплакващи се от мрачния свят.Просто света еволюйра и ни е трудно да се адаптираме и съм сигурен,че отива към по-добро...дори и да не го осъзнаваме. Иначе текста е добър. |
|
|
хмм погледай малко новини и ще разбереш, че не всичко е шарено. да, журналистите понякога преувеличават, а друг път направо си измислят, но не може да избягаме от истината... не съм черногледа, просто съм реалист. в действителност живота не е шарен, както човек иска да бъде.. |
|
|
Животът не е шарен, но не е нужно да си художник, за да го направиш по-красив (или пък бояджия Просто всеки трябва да намери подходящите за себе си боички - да мечтае, да вярва в доброто и в това, че може да му се случват чудеса и че той самият е способен да върши такива Светът не отива към добро, завиждам на хората, които си живеят в заблудата, че не е така. Обаче да - усмивката...тя е най-истинският израз на доброто |
|
|
ангелушка, много ме кефиш, но този път не съм съгласна с теб и да... живота е шарен, когато на човек му се случват хубави неща. и е прекалено черен, когато лошите неща са повече от хубавите(не се оплаквам!!!) говоря хипотетично. не може да мечтаеш за нещо, а в действителност да няма начин да се случи(леля ми като малка е мечтала да бъде състезател по художествена гимнастика, но е инвалид и това не може да се случи) не може да обичаш някой, той да е до теб, но всъщото време да знаеш, че никога няма да те погледне с онези влюбени очи(една приятелка е влюбена в едно момче, но той харесва сестра й) не може да искаш да станеш доктор и да учиш математика... не може да искаш да обиколиш света, а да имаш стара кола, която не иска да запали. не може да искаш прошка от някого преди да си простил на себе си... не може да гледаш с цветните очила, когато всеки ден гледаш изтрадалите лица на хората... а темата уж беше за положителното... но пък може да се надяваш, че някой ден нещата ще се променят |
|
|
Така е, съгласна съм с теб, особено с последното ти изречение - за мен точно надеждата е това, което прави живота ни по-красив. Да подариш усмивка значи да вдъхнеш надежда. А пък и обичта сама по себе си обагря живота, дори когато не е споделена - тя е доброта, която прави човека по-богат.Така че според мен за нас няма нищо невъзможно, но трябва силно да вярваме в доброто и да запазим надеждата...Защото твърде много хора вече са я загубили, а това е най-страшното. |
|
|
и пак не съм съгласна понякога и усмивките не помагат. някой хора завиждат на усмивките. може и да са маска пред другите, за да ни видят, че сме добре, но те завиждат. хмм вяра? вяра в какво? май станах прекалено невярваща (лично аз) |
|
|
Ха-ха, ами не е задължително като имаш вяра, само да си седиш на задника |
|
|
ти какво правиш? случайно да знаеш как се казва песента от клипчето? |
|
|
Daniel Bedingfield - If you`re not the one А иначе и аз съм като теб - не правя нищо, за да променя света, но все пак имам вярата - все отнякъде трябва да се започне, може в бъдеще да бъдем достатъчно силни, за да се борим за надеждата |