Автор Съобщение
Valio1994
Пуснато на: 05 Май 2009 г. - 16:09 ч.
"ДА ИЗРАСТНЕШ ПРЕЗ 90-ТЕ" - Помнте ли когато...?

Ако сте родени след 1995... дори не трябва да четете това, а дори да го направите, не трябва да взимате страна и да отговаряте с безпочвени коментари.

Просто защото сте родени през `95, не означава, че сте 90`s kid !

Не е като да помните когато даваха за пръв път Алф по Канал 1 или Ефир 2.
Съжелявам, но няколко несъзнателни години през 90-те не ви спрягат в тази категория.

============================================================
===============


Вие сте 90’s ако:

Помните да сте гледали по телевизията:
-Aquilla(Акуила)
-Алф.
-Неделните детски по Канал 1.
-Beast Wars(Войната на Зверовете)
-Captain Planet(Капитан Планета) по Ефир 2.
-Animaniacs
-Алф по ефир 2
-Началото на "Дързост и Красота" biggrin.gif
-Сериала "Кунг-Фу" по Канал 1
-Една от първите 3D анимации "Презареждане", излъчвана по Канал1.
-
Можете да довършите изречението "Аз съм си аз, ти си...", което беше универсален отговор на всяка нападка.

Залептяли сте си лепенки от дъвки и други, по хладилника или гардероба.

Помните:
-Когато президент беше Жельо Желев
-Спасители на плажа.
-Конструкторите Lego и Atco.
-Cro, по старата Нова Телевизия

Когато си струваше да ставаш рано Неделя сутрин, за да гледаш анимации.

Вашите са ви купували "Шоколадови Яйца" Киндер Сюрприз. Някаде там, все още си пазите колекциите от Акули, Пингвини и т.н.

Все още несъзлателно казвате "ПЪК" след изречението, дори да не се връзва... пък!

Събирахте си албумчета с "Миришешти Картинки" и разменяхте с приятели. Всъщност почти всеки имаше колекция с такива.

Когато всичко се ореждаше със:
-онче-бонче, счупено пиронче
-камък, ножица, хартия
-ала-бала ница

Да ритаме топка беше ежедневие.

Подчинявахме се на родителите си, за всичко. Без претенции! Те винаги бяха прави.(и наистина бяха)

Слушахме радио по цял ден и ако пуснат любимата ни песен, винаги бяхме в готовност да я запишем... на касетка.
Помните когато Sega Genesis и Super Nintendo станаха популярни.

Помните оригиналното Game Boy.

Събирахме се цели компании, да играем на Nintendo. Така и не ни омръзваше. Sega Mega Drive беше нещо ново, модерно, скъпо и недостъпно. Мечта за всеки! Всъщност сме ходили в игрални зали за да играем Sega!


Помните когато даваха по телевизията:
-Приказките на братя грим, анимирано.
-Чип и Дейл, спасителен отряд.
-Оригиналните Power Rangers, Mighty Morphin
-Гръм в Рая

Помните когато Yo-Yo бяха готини.
Майките ви са ви чели много книжки с приказки, които все още са някаде там, съхранени.
Поните старите банкноти, ледените сокчета, топчето "Терминатор"..

Гледали сте:
-Първия Батман
-Аладин(1001 Нощи)
-Оригиналните Костенурки Нинджа
-Улица Сезам

Помните близалките пръстени.

Помните когато всичко беше "Върхът!"

Излизахме с касетофон на батерии на рамото, за да слушаме музика в квартала. Беше Върхът! Всички много се радвахме да играем на най-различни игри, докато слушаме музика.

Викахме "Сладкодумка", "Дама Пика", "Съпунчо" и т.н.

Готините значки със закопчаване тип "Безопасна Игла".

Имахте поне едно Tamagotchi и го носихте навсякаде.


Компютрите бяха онези неща, на които леличките в офисите работят.

Гледали сте оригиналните версии на:
-Iron Man
-Super Man
-Fantastic Four
-Spider Man


Вярвахте в Дядо Коледа и сте му писали писма, а някои от вас(като мен) все още вярват.

Гумените Мечета

Танцът Макарена

Големите монети от 10 лева.

Всеки гледаше анимациите на Disney, по Канал 1 и по-късно по Нова Телевизия.

Уокмените бяха готини и всички искахме да ги имаме.

Познавате света, преди чалгата.

"Говори ми на ръката" . . . достатъчно

Тези от провинцията мечтаха да отидат на McDonald`s и за страхотните играчки от McDonald`s.

Играхме си на въртележките и люлките по площадките.


Преди data.bg . . .
Преди Internet & Skype. . .
Преди mp3 плейърите и iPod-ите . . .
Преди PlayStation2 и X-BOX . . .
Преди Spongebob . . .
Преди да застрелят Tupac.
Светещите маратонки бяха готини.
Наемахме VHS касети, не DVD.

Когато билетчето в рейса беше 0.20лв(200лева стари пари).
Когато си запосвахме неща от телевизията на касети.
Играхме навън докато се стъмни и родителите ни не ни приберат! От сутрин до вечер. И през цялото това време никой не можеше да разбере каде сме, представяте ли си?
Нямаше мобилни телефони и скайп. Ако някой ни трябваше, отивахме до тях и го викахме! Или по домашния телефон.
Ядохме череши и ябълки от дърветата в квартала.
Жаден си? Хайде до чешмичката!
Пръскахме се със спринцовки или изразходвани бутилки "Веро", напълвани многократно от кварталната чешмичка.
Вечерта беше времето за Жоменка/Криеница!
Стражари и апаши.
Картошка, Народна Топка, Судже, Истината или Риска, Ръбче... само част от игрите, които изпълваха ежедневието ни.


Нека това ви накара да си спомните за приказното детство което всички са изживяли!
Ангелушка
Пуснато на: 05 Май 2009 г. - 16:56 ч.
Ооо, тази тема много ми харесва!
Някои от най-хубавите ми спомени са от няколкото ми годинки живот точно през 90-те. Странно само защо това време ми звучи толкова далечно сега...миналия век!Казвайки го, направо се чувствам като старица
Да, мисля, че си спомням младините на "Дързост и красота" - най-далечният ми спомен е от стотния епизод на сериала Или пък "Ефир 2" и шоуто на Къци Вапцаров...Всъщност, май бях на 7, когато "Ефир 2" беше заменен от BTV и тогава най-любимото ми нещо беше да гледам "Алф" А "Войната на зверовете" беше любимото детско на мен и на майка ми даже Или пък шоколадовите яйца - даа, обожавах ги!Само че в поста ти, Вальо, не видях "Милион и едно желания" - дните, в които го даваха (а май беше доста рядко), бяха истински празници за мен - цял дееен най-различни готини детски филмчета!
Ха-ха, някой ден сигурно ще разказвам на внуците си що за чудо е било това телевизията, както майка ми ми разказва колко е била щастлива, когато баба и дядо са си купили цветен телевизор или пък, когато са й подарили така мечтания от нея касетофон с първата й касетка!
dafi_bs
Пуснато на: 05 Май 2009 г. - 17:53 ч.
страхотна тема благодаря


предаването по канал 1 се казваше милион и едно желания.
с изключение на няколко анимации всичко друго ми е добре познато...
нинтендооооо оххх спомени, спомени.... дълги часове в игра на марио хаха
значка обаче съм нямала...
за макдоналдс не съм си мечтала, даже не го бях чувала...
Ruby_Bolger
Пуснато на: 05 Май 2009 г. - 18:49 ч.
че хубаво!! аз имах светещи маратонки! и вафла "Чудна" и вафли Чайка... и беше страхотно... на мен ми купиха мобилен чак в 8 клас и то защото се преместих в друг град... нямах нужда от такова нещо беше красиво!!
The_Kiss
Пуснато на: 06 Май 2009 г. - 01:06 ч.
Tamagotchi....иххх колко бях зарибена...и днес се оглеждам от време на време из магазините за такова нещо
И имах Уокмен... И винаги когато баба и дядо ми даваха пари отивахме на Макдоналдс...
А миришештите картинки още си ги пазя.
И вчера един приятел ме попита "Играла ли си на магазин като малка? С листа от дървото вместо пари?" И аз си спомних...Иии...
Servantes
Пуснато на: 06 Май 2009 г. - 02:46 ч.
Най-много ги обичах тия монети от по 10лв. Големи и сребристи. Като имаш такава и се чувстваш богат, не защото са с висока стойност, а защото имаш голямо парче красив метал. Но тогава парите бяха други, нямат нищо общо с днешните. Билетчето беше 200лв, после деноминацията през 1995 го преобърна на 0,20лв, но то в никакъв случай не беше ефтино. И не само парите, хората бяха други. Много по-различни. Тогава те някак си вярваха в светлото бъдеште. Имаха надежда за по-хубав живот и се бориха за този по-хубав живот с хъс. Днес бъдещето не ги интересува, изборите не ги интересуват, нищо не ги интересува освен да има храна на масата. Утрешния ден за тях е безкрайно далечен.
crazy_teen4e
Пуснато на: 06 Май 2009 г. - 15:38 ч.
Ебаси тъжната тема! : (
bosss
Пуснато на: 06 Май 2009 г. - 23:37 ч.
za pyrvi pyt tema koqto da iz4eta s interes ...
crazy_teen4e
Пуснато на: 07 Май 2009 г. - 09:51 ч.
Ами защо не е отбелязано,че като малки нямахме GSM-и като тия дребните сега? И си беше супер!
Вече не мога да си представя да нямам тази машинка...
bosss
Пуснато на: 07 Май 2009 г. - 15:51 ч.
"Нямаше мобилни телефони и скайп. Ако някой ни трябваше, отивахме до тях и го викахме! Или по домашния телефон."