| Автор | Съобщение |
|
|
случвало ли ви се е да имате страшно близки хора, които да не са известно време достъпни да се виждате (например са далеч), а когато ги видите да се държите не много адекватно, наполовина дръпнато и да не можете да им покажете колко са ви липсвали... е да, това отминава с вижданията, ама ако имате максимум две виждания и той (човекът) пак тръгва!? |
|
|
Е ако наистина много ги бичаме, то не трябва да правим нещо конкретно, а да оставим любовта да витае из въздуха, тя се усеща. След раздяла чувстваме, че искаме да наваксаме пропуснатото време, да покажем, че времето не ни е променило и любимите хора продължават да са ни любими. На това се дължи неадекватното поведение. Затова и хората ни носят подаръци когато идват от дълъг път в чужбина да кажем. Просто трябва да прекарваме в началото повече време заедно и скоро всичко ще е както преди. |
|
|
е, аз умишлено поставих темата тук, защото не става дума за любов, а за приятели!! ама иначе постът и в двата случая е на място а хората не копуват ли подаръци като се връщат, защото искат да споделят тва, което са видели или преживели!? |
|
|
Не ... |
|
|
защо ми се смееш |
|
|
При мен обикновено това неадекватно състояние преминава след прегръдката и после все едно не са ходили никъде... А що се отнася за подаръците-по скоро носиш на някой сувенирче или подаръче,за да има спомен от теб и да види,че си се сетил за него : ) |
|
|
Малко съм влюбен, затова всичко ми е весело. |
|
|
еее, щом се влюбен значи ти се признава! малко - много, хората много се окриляват!! мен това с неадекватното поведение ме държи поне за цялото първо виждане!! ужас! а за подаръците, явно не съм съвсем наясно... можеби това как виждам света рефлектира върху околните!! мнооого неправилно! |
|
|
Значи ако се видим някой ден с теб да не се учудвам "какво му става на това момиче" |
|
|
миии да! никак даже... освен ако не ме е хванала добрата вълна, но поне в първия половин час... тежко е!! |