Автор | Съобщение |
Ангелушка |
Хора, темата е ясна - можем да разказваме за преживявания, които първоначално са ни изглеждали ужасни, а впоследствие, дори след години, са ни доказвали, че всяко зло е за добро. Съжалявам, ако вече има такава тема. |
dafi_bs |
хич да не ти пука, ако някога е имало такава тема... тя отдавна е била забравена.... не... за сега е нямало зло, което след себе си да носи нещо добро и поучително... нещо, което да промени живота ми... |
fantazor | Това което ми идва веднага на ум е ученето да карам колело. Ходех с издрани и разкървавени колена доста време... но пък си струваше. Накрая се научих да карам! |
Ангелушка | Ха-ха, като спомена колелото, се сетих колко ме беше страх от детската градина, а после и от училището - изпитвах смъртен ужас от тези места и плачех много в началото! Тръгнах на детска чак на 5 години, и то след "жесток терор" от страна на родителите ми и много сълзи! А после... едва се отлепих от нея, сега не знам как ще се разделя и с училището, добре че има висше образование! |
fantazor | Ммм... на мен нито градината, нито училището ми бяха чак такава мъка в началото. Аз сигурно защото съм учителско чадо и съм закърмен с "образователната идея" и затова не ми е било чак толкова гадно! Ама, училището е добър пример де. Когато го завършиш след това ти става гадно, че е свършило и ги няма всичките щуротии свързани с него. То, има още много неща де. Човек ако се замисли може да открие полза във всяко лошо нещо, което му се е случило. |
Servantes | За зло докарало добро - не се сещам. И не знам до колко е верен принципа Всяко зло за добро. Аз лично съм привърженик на "Няма ненаказано добро." |
fantazor | чак пък такъв песимизъм, не е хубаво да има. |