Автор Съобщение
iwisss
Пуснато на: 28 Ное 2010 г. - 05:10 ч.
Здравейте,аз сам една от "закръглените" девойки,която постоянно е на някаква измислена диета,която след всяка по-калорична хапка бърза да изпие едно разхлабително,за да не надебелее още,която не спира да си мечтае как един ден ще отслабне и ще се почувства щастлива.Винаги съм си мислила,че като отслабна наистина ще започна да се харесвам и най-накрая ще си вдига малко самочувствието.И няма как да не се запитам възможно ли е щастието на един човек да се крие във външността му и ако е така що за човек е това?Дали това означава,че съм прекалено повърхностна и гледам само външната фасада или че прекалено много съм се вглабила в идеята,че когато отслабна ще се чувствам по-добре?Нормално ли е да изпадам постоянно в депресии,защото дадена дреха не ми стои добре и в един момент си казвам "нямам какво да облека" и започват да се стичат сълзите по лицето ми и заедно с това губя желание да изляза навън сред хора и се затварям в стаята си и в себе си.Наистина ли е толкова важно да сме слаби и всички да носим дрехи с размер "s" ..Не е ли по-важно какво представляваме отвътре и какво можем да предоставим на даден човек?Защо е прието парво да гледаме външния вид и чак тогава вътрешния?Някога замисляли ли сме се,колко ценни хора сме изпуснали,замо защтото не излглеждат така както ние бихме искали?И ако всички проблеми идват с красотата,защо толкова много се стремим към нея?Защо не се приемем такива каквито сме и да се харесваме такива,а се стремим към нещо,което може би не би трябвало да ни принадлежи?Може би,защото сме свикнали да искаме това,което нямаме и се опитваме да ги постигнем,независимо каква е цената,която трябва да платим.
fenche_f
Пуснато на: 29 Ное 2010 г. - 00:35 ч.
Колкото и банално да звучи не всички гледат само външната красота. Разбирам чудесно как се чувстваш, защото съм го преживяла когато бях на 15-16г. Всичките ми приятелки бяха слабички, но не на всички им отиваше тази слабост, защото мязаха на анорексички. И в един слънчев ден, реших, че няма значение какво мислят околните за мен, че не е важно дали съм слаба или пълна, важното бе аз да се харесвам такава, каквато съм. Приятелите ми обичаха мен, не тялото и външността ми. Откъснах се от идеята за тяло на фотомодел и се приех с няколкото килца на дупето или бедрата. Живота ми стана по-хубав и самочувствието ми значително се повиши. Опитай Тялото не прави човека.
Дано съм помогнала. Вдигни глава и се усмихни
deadlogic
Пуснато на: 02 Дек 2010 г. - 01:26 ч.
Не е здравословно човек да е дебел. А и е много по лесно да бягаш от куките нощем и да не им даваш шанс да те гонят като се ориентират само по звука от тресящата си кожа.
Ангелушка
Пуснато на: 04 Дек 2010 г. - 14:30 ч.
deadlogic, съзнаваш ли колко идиотски и не на място е коментарът ти?

Авторке, чудесно разбирам какво имаш предвид, и аз доскоро често се чувствах и от време на време продължавам да се чувствам така. Много уместни въпроси си задала, макар че това е тема, която наистина вече е на прага да стане банална - просто няма еднозначен отговор на тези въпроси.
Нормално е да имаш комплекси от външния си вид. Не вярвам, че на света има човек, който напълно да се приема такъв, какъвто е, и изобщо да не се притеснява от тялото си, дори и съвсем мъничко. И всъщност предполагам, че тези, които са възприемани като много красиви от останалите, тайничко изпитват най-големия страх за външността си, защото разбират колко преходно нещо е физическата красота. И в този смисъл въпросът кое е по-важно - същността на човек, неговите убеждения и чувства, или външността му, колкото и привлекателна да е тя - е абсолютно излишен. Само кръгъл глупак би оценявал хората единствено по физическата им обвивка, точно защото тя не е вечна. Освен това, всички знаем приказката за Грозното пате... какво става, когато едно "грозно пате" се превърне в прелестен "лебед"? Това значи ли, че отношението към този човек трябва да стане по-добро? Разбира се, че не, освен за кръглите глупаци - но такива хора не заслужават да зачитаме особено тяхното мнение, пък и честно казано не вярвам те да са много. Вече рискувам да стана досадна с повтарянето на това, че красотата за мен не е съвършеното телосложение, а излъчването на човек. Ако имаш красива усмивка, дълбок и изразителен поглед, нима размерът на дрехите ти може да повлияе на тяхното очарование? Важно е единствено да се научиш да се харесваш именно заради тези непреходни неща - да се поглеждаш в огледалото и да виждаш същността си,... а не това, което си мислиш, че другите искат да бъдеш. Защото често се лъжем в преценката си за това какво харесват останалите хора, пък и те рядко си го признават, рядко го и осъзнават всъщност. Много неща у човек могат да впечатлят останалите, дори без той да предполага.
Изписах доста и вече трябва да спра. Никакви думи не могат да те убедят, че си красива, докато ти сама не го почувстваш. При мен този процес вече започна, и то защото позволих това да се случи, въпреки всичките си ужасни недостатъци. Просто трябва да спрем да гледаме на света като на черно-бял филм, той е пъстър и има толкова много нюанси... не само това, този "филм" е 3D - той ни приканва да бъдем част от него! А ние какво правим - вманиачени в нещо, оставаме безучастни и допускаме животът да тече покрай нас, без да вземем нещата, които ни предлага. Това е толкова глупаво.
deadlogic
Пуснато на: 04 Дек 2010 г. - 22:18 ч.
Но не аз сравних наднорменото тегло с грозотата.
Eдна картина, нарисувана от посредствен художник без абсолютно никакъв талант, макар да има гениялни идеи и послания, винаги ще бъде недооценена. Smart is the new sexy. Но ако някой пусне тема "Аз съм тъп и посредствен, искам да съм способен да свързвам думите в смислени изречения", какво ще го посъветваш? Да чете литература, да намери по-интелигентна компания, разбира се. Целта? Красивият ум? Сигурно, защото явно грозният такъв е много непривликателен - никoй не го оспорва. Естествено, че няма да му кажеш да го приеме и да се чувства комфортно. Красотата излъчва позитивна енергия. Всеки трябва да я търси отвън, отвътре, във всичко, което прави. И тука някой идиот сигурно ще каже, че по такъв начин се превръщаш в конформист. Но нали именно красотата притежава безброй много форми. Нужно е да се чувстваш комфортно със себе си. Това не означава да изглеждаш като супермодел или да си преуспяващ физик или поет, разбира се. Важното е да осъзнаеш, че светът се върти около теб. Да имаш цел никога не е излишно.
И, да. Да си дебел наистина не е присъщо на човека. Наистина е нездравословно и наистина скъсява живота. Да искаш да си дебел може би е същото като да пушиш. С тая разлика, че от цигарите поне ти става яко.
deadlogic
Пуснато на: 04 Дек 2010 г. - 22:19 ч.
P.S. Everclear, ftw!
Ангелушка
Пуснато на: 04 Дек 2010 г. - 23:41 ч.
WOW, I`m simply impressed by your post, deadlogic!
Абсолютно си прав за всичко, а и си го казал по много хубав начин.
Обаче! Ние не говорим за това да бъдеш дебел, а за това да не си точно във възприетите за най-добри мерки. Да, не е здравословно да имаш наднормено тегло, но пък това не трябва да е причина човек да бъде отхвърлен или подиграван от другите, както и съвсем не означава, че не може да бъде харесван.
Освен това се сещам, че преди време се нахвърлиха върху дизайнерите за това, че наемали за ревютата си прекалено слаби манекенки. И уж някои от тях се поправиха и взеха "здрави момичета в добра форма". Ами тогава просто предлагам да си пуснем Fashion TV и да погледаме малко ужаси, вместо да даваме пари, за да ходим да гледаме "Убийствен пъзел" на кино! Това ли е красотата? (Реторичен въпрос, естествено...) Това е изродената психика на човека, изкривената му представа за това кое е красиво и кое - правилно. И най-лошото е, че тя се превръща в мода. Иначе едва ли всяко 12-13-14-15 (и за жалост често нагоре) момиче щеше да се пита дали изобщо някога ще бъде харесано, ако не тежи 50 кг при ръст 180 см и няма мерки: 90 (или по-добре 100) - 60 - 90...
Не че ти не си написал същото, просто трябваше да го подчертая.
Ангелушка
Пуснато на: 04 Дек 2010 г. - 23:44 ч.
P.S.: Не съм сравнила наднорменото тегло с грозотата и съжалявам, ако изглежда по този начин. Имах предвид, че много хора твърдят, че е така. Което е абсурдно и даже те самите не го мислят сериозно, а просто са го чули или прочели отнякъде, тоест втълпено им е.
deadlogic
Пуснато на: 04 Дек 2010 г. - 23:59 ч.
Само последните 3 реда в поста ми са по темата. Останалото беше, защото се изнервих, за това, че явно според теб да си дебел е грозно. Най-интелигентният, най-красивият по характер и най-лъчезарният, въпреки всичко, което й се случва, човек, когото познавам е с наднормено тегло. Но това като че ли дори засилва характера й. Но не на всеки му подхожда. Какво лошо има в това някой да се стреми да изглежда добре, ако не се чувства комфортно в кожата си. Не случайно го сравних с цигарите.
Нямам проблеми с дебелите, ако 99% от тях не бяха с изкривено мислене поради тая причина.
Ангелушка
Пуснато на: 05 Дек 2010 г. - 11:42 ч.
Къде по дяволите съм казала, че според мен да си с наднормено тегло значи, че си грозен? Изобщо не мисля така. Ежедневно виждам толкова красива пълни хора, че просто дори и някои прехвалени фотомодели не могат да стъпят на малкия им пръст. Красотата изобщо не е в това колко тежиш. Обаче е факт, че всички медии ни заливат със съвети как да отстлабнем и подобни простотии - това е глупава мода, а не моето лично мнение. Пфу, явно не умея да се изразявам...