Да се оплаквам и аз

Начало > Teenzona свят > Приятели
Автор Съобщение
Shemet_
Пуснато на: 22 Юни 2007 г. - 23:36 ч.
Ох майче дойде и мой ред да се оплаквам...та за приятелите,не мога ги разбера,мога ли да наричам приятели хора,които се озлобяват срещу мене и хора на които не мога да кажа каквото мисля за тях...А па си мислех че когато поговоря с някой това ще реши проблемите ми,и че тъпия човек срещу мене,толкова уважаван от мене ще преодолее шибаното си его и явно някви тъпи свои комплекси за някво величие и надмощие над другия,под един или друг вид и този така наречен индивид ОТВРЕМЕ НАВРЕМЕ да показва мъничко толерантност към другия,към него самия,или към мнението му.. ДОООРИИИ и на тоя мнението да е критично,но явно има няква липса,не знам на какво,на уважение може би.
Как да нарека приятел човек който когато се обърна срещу него да ми обръща гръб и да ме подминава ?
та тези са толкова зле,че не мога да измисля и да напиша думите с които да изразя вече ОМРАЗАТА си към тези т.н Индивиди,и да омраза,защото явно за да продължа напреде,трябва да се пазя от приятелите си(ако мога да ги нарека такива).Все едно е задължено за да си приятел с някой да му играеш точно по свирката,къв ще е тоя приятел,да не би приятелството да е йерархия...или как аз да пренебрегвам несправедливоста,та тогава ще бъда ли справедлив към себе си ? Когато оставям други да ме мачкат.
Angel_From_Hell
Пуснато на: 22 Юни 2007 г. - 23:49 ч.
И аз доста често съм се питала за това.Много мразя хора които се водят за мои "приятели" да трябва да изпълнявам каквото ми кажат за да сме в добри отношения да им правя постоянно услуги а те да ти отвръщат с едно пренебрежение сякаш си използвана кърпичка...наистина е много неприятно и тъпо това отношение но е важно да не се оставяш и да се водиш по акъла на другите аз доста често съм изпадала в такива ситуации и именно когато се замислиш за тези неща разбираш кой ти е истински приятел,кой няма да ти забие нож в гърба и кой няма да те остави когато имаш нужда а тези които те карат да правиш каквото ти кажат и те мачкат това определено не са приятели...вече съм се сблъсквала с доста такива и разбрах че това са хора които просто си търсят приятел за момента,използват го докогато им е удобно и после започват да правят неща зад гърба ти и те оставят и заменят с друг,който може да се поддаде на някаква манипулация...незнам защо трябва някои да се считата за по-голяма работа от другите...не ти помагам много с този проблем но след време ще осъзнаеш че тези хора определено не са ти приятели...по-добре без такива отколкото да си заобиколен от лицемери...рано или късно ще намериш приятела с който наистина ще се чувстваш щастлив и няма да се налага да мислиш дали те използва и дали не е поредния двуличник.
Shemet_
Пуснато на: 22 Юни 2007 г. - 23:56 ч.
гаднуто е че всички около мене са такива,разбирам го под една или друга форма,а единствения начин е да им се усмихвам и да се превърна в същия лицемер като тях,някой хора ще кажат малък съм или такива,ами малък или голям,живея и не искам да ми е гадну заради други,нитоп па на други да им е гадно за мене.
Angel_From_Hell
Пуснато на: 23 Юни 2007 г. - 00:03 ч.
за съжаление повечето деца дори и възрастни вече са такива или са били принудени да станат такива надменни ,но явно това им се струва по-лесен начин да избягат от проблемите.Много е трудно да откриеш някой приятел,който наистина те уважава и ти него и за това трябва да се влачим след хора с които не се чувстваме изключитело приятно,докато намерим този въпросен човек.Аз самата съм в подобно положение но изхода май е единствено да се опиташ да поговориш с тях за това дори и с риск да се разсърдят или да накърниш достойнството и явно прекомерното им самочувствие...казвай им каквото не ти харесва в тях така ще разберат що за стока са и може да решат да се променят.
dafi_bs
Пуснато на: 23 Юни 2007 г. - 00:08 ч.
като имаш приятели се чудиш дали са истински и дали не искат да ти забият нож в гърба, когато нямаш приятели търсиш хора с общи интереси, които могат да ти станат приятели. шемет гледам че ти си се опитал да промениш нещата, но струва ли си да промениш хората? за мен няма смисъл. ти си приятел с тези хора защото ги харесваш такива каквито са ... важно е да има малко компромиси. недей да им се усмихваш когато не искаш. просто им кажи всичко това което каза и на нас
Shemet_
Пуснато на: 23 Юни 2007 г. - 00:19 ч.
казах им го,получих повече озлобение от тяхна страна вече ще мъла...
Angel_From_Hell
Пуснато на: 23 Юни 2007 г. - 00:22 ч.
позната история...сега ще ти се цупят няколко дена накрая ще осъзнаят че им е тъпо без тебе и пак ще ти се хвърлят на врата тъпото е че ако не са проумяли това което си им казал това ще е един непрестанен кръговрат
Shemet_
Пуснато на: 23 Юни 2007 г. - 00:24 ч.
оу повярвай ми,ако ще да се гръмнат и хич не ми дреме,днеска като са идвали при мене съм им казвал да се разкарат,а когат са говорили да мълчат,то са само 1-2 дето ме дразнят,но не наричам всеки мой приятел,но точно най-гоелмия уж се оказа най-големия,но не приятел,а боклук
Angel_From_Hell
Пуснато на: 23 Юни 2007 г. - 00:31 ч.
дамм имаш пълното право да си им ядосан,просто си имай винаги едно на ум,че и хората на които най-много вярваш могат да са предатели....правилно си направил оставяй ги,не им обръщай внимание не го заслужават щом се отнасят по този тъп начин и немогат да приемат упреците ти...просто когато кажеш истината в очите на някой той се засяга вместо да признае грешката си.
dafi_bs
Пуснато на: 23 Юни 2007 г. - 00:38 ч.
преди 2 седмици казах на един съученик нали да си тръгваме заедно от даскало(той и още едно момче ги смятам за добри приятели от класа) той се разсърди защото не му подсказвах на класната по френски, а как да му подскажа като и аз не знам та прибрах се аз с др съученици и вечерта сърдития съученик ми пише в скайп за да ме пита какво имаме за следващия ден аз го питам иво днеска що не искаше да се прибираме заедно той ми вика аз вървях 1 метър зад вас ама не исках да ви виждам и затова си вървях сам и аз му казах ти в скайп ми пишеш само да ме питаш някакви неща за даскало за нищо др и той ми вика на даскало нали си говорим... та на следващия ден и двамата на даскало пускаме си едни объркани погледи ама нито един от двамата не говори на другия. иво обаче осъзна че е сгрешил и някъде 2-3 дена се опита да ми каже нещо и да ми говори ама се правих на ударена