| Автор | Съобщение |
|
|
преди почти 3 години баба ми почина. тя беше от малкото хора,които наистина ме обичат. винаги ще съжалявам за това, че аз не й казах колко много я обичам и ценя... преди половин година спрях да контактувам с един мой "приятел". опитвах се по всякакъв начин да го запазя, защото наистина значеше нещо за мен, но той ми показа, че уж "за мое добро" не иска да има нищо общо с мен. превъзмогнах го... сега усещам как с още 2 човека се очуждавам и ме боли... държа на тях, но знам, че въпреки всичките ми опити да подържам добри отношения с тях, те се отдалечават... всичко е различно. знам, че щом те не искат да имат приятелството ми е безсмислено да се опитвам да направя нещо, но не искам да ги загубя... |
|
|
Амиии незнам..нищо не можеш да направиш ,ако те не искат да подържат контакт с теб.... Аз см така с някои мои приятели....липсват ми и не че не искам да ги видя ,просто нямам време за тях..... Може би и с тях е така незнам |
|
|
Пфф незнам какво да ти кажа...хората са глупави същества...знам,че отчуждаването с хора,на които държиш много боли,но понякога е неизбежно...Щом не искат приятелството ти помисли,дали си струва да се бориш толкова много...В крайна сметка мисли повече за тези,които остават с теб,обичат те и го показват... |
|
|
амии има хора които са приятели с някой само докато могат да вземат нещо от него..когато другия се изчерпа за почва отчуждаването...напоследък и аз имам чувството че съм точно такъв, щото почнах да се отчуждавам с хора, които са ми помагали, а сега са ми малко ненужни...хахах аз съм бил мноо шитав.. |
|
|
еми за приятелите ми случва се същото, преди 2 години най добрата ми приятелка от блока се премести в друг квартал на софия, не кой знае колко далече от мене, аз от тогава правя всякакви усилия да не си развалим приятелството обажадм и се пиша и по скаипа искам да се видим ма почти не се виждаме някакси се отчуждихме доста, същото стана и с още двама приятели с които сме от малки заедно , направо се отчаивам вече ма си мммисля че не всичко зависи от мене, и почнах да се предавам |
|
|
ди те от мен нищо не са взимали и не мисля, че е за това... не знам ... не искам да се отказвам и ако те "избягат", когато решат да се обърнат към мен винаги ще им помогна, въпреки всички |
|
|
Дафи, всички губим, но недей да съжаляваш-не винаги е нужно да си казал всичко-аз съм сигурна че тя знае колко я обичаш...друго понякога говори по -добре от думи ....просто и мен ме е било яд ,ноо такива са обстоятелствата и така е при всички-несъзнавайки в бързината и динамиката ей така неусетно изпускаме истинските моменти,а после си казваме-ако сега беше той или тя тук щях да му призная всичко..показвай им затова на останалите всеки миг колко ги обичаш ,радвай се на всяка секунда ...има една мисъл-едва в двуминутното очакване на смъртта ще оценим онова което сме имали и как е трябвало да живеем...това е....аз затова сега казвам всичко еййй така -да не съжалявам иии наскоро ми се случи да се разделя с едно момче иии той ми се сърдеше,а аз се обърнах и му казах-не си отивай,защото знаеш,че сега ще се прибера и ще мисля за всички неща, които мога да ти кажа но не съм и той се върна,а аз му ги казах и сега не съжалявам не ги губи ами ги оцени докато ги имаш.. |
|
|
ааа за приятелите- до последно дръж на тях и не се отказвай-ако са ти истински приятели ще са ти такива докрай |
|
|
че то и аз не съм взимал нищо от мойте..и никога не бих взел..обаче понякога имаш нужда от някой, да те успокои, дори само да поговорите..и после не ти тряа за нищо.. |
|
|
дафи нещата се променят,не можеш да чакаш всеки винаги да е до теб,и през това време и ти се променяш с тези "Неща" или те променят тебе,просто няма накъде. |