| Автор | Съобщение |
|
|
Прасенцето Джони Това е история за едно малко прасенце, което живееше във ферма някаде из Странджа планина. Фермата западаше и скоро нямяше да остане нищо от нея. Това беше ясно както на стопанина, така и на самите животни. На нито ти нито той имахавина за това, просто времената бяха тежки. Прасенцето се казваше Джони. То живееше в стара, но добре направена кочина заедно с останалите свине. Другите прасета го обичаха, а и той тях. Всеки ден те ядяха в мир и разбирателство от общата копаня в която господаря сипваше храната. Джони не се интересуваше от слуховете, че фермата скоро ще бъде продадена. Такива мисли бяха дреч от него. Той беше щастлив с приятелите си. По цял ден грухтеше весело с тях, смееха се и въобще се забавляваха така както едни прасенца могат да се забавляват. Неизменна част от удоволствията беше и търкалянето в калта, но то бе характерно не само за младите, но и за по-възрастните прасета. Един ден стопанинът решил да изкара свинките навън от фермата, на една хубава поляна в гората. Пътеката била силно обрасла съсзеленина и скоро пътниците се изгубили. Било хубав летен ден. Накрая те се озовали до едно малко планинско езерце. Водата искряла от отразените лъчи на Слънцето, а на повърхността и плувало ято лебеди. Джони веднага се вгледал в тях. Били толкова красиви и така леко се носели по водата. Те разговаряли з нещо помежду си, но вместо да крещат като патки, от човките им излизали нежни звуци или поне на Джони му се струвало така. Прасенцето никога не било виждало по-красиви същества. То се приближило и започнало да слуша за какво си говорели чудните птици. Те не му обърнали внимание и продължили да си контактуват, а то наострило ушички. След малко обаче осъзнало, че не разбира почти нищо. Лебедите говорили на сложен изискан език, а не като прасетата на местния диалект. Точно беше решил да се отдалечи, когато при Джони дойде малко лебедче. То поздрави и се опита да върже разговор. Когато красивите думи достигнаха прасешките ушенца, Джони се стъписа и ни можа да каже и думичка в отговор. Малко след това два по възрасти лебеда извикаха малкото лебедче и заедно с цялото ято излетяха. Джони остана със зинала зурла. Той не можеше да повярва, че красивото лебедче е обърнало внимание на прасе като него. Когато се прибра в кочината, Джони започна да си мисли. Ами ако беше разменил няколко думи с красивото същество?! Можеше да станат приятели. Щяха да се срещат и да се веселят заедно нищо, че са различни животни, а той беше изпуснал шанса си. На следващият ден се намериха купувачи за фермата. Още сутринта Джони побягна грухтейки към езерото с надежда да види лебедчето,. Когато стигна, там нямаше никой. Цялото ято си беше отишло. Джони се върна обратно при господаря си, който си събираше багажа. Прасенцето пъхна зурла в ръцете ме и почна жално да грухти. - Добре, - помисли си стопанинът - ще те взема със себе си и ще идем да си търсим късмета другаде. Той се усмихна на розовото животинче и каза повече на себе си от колкото на него: - Хайде бързо, че новите собственици скоро ще дойдат. ................................................................................ Дано ви е харесала. |
|
|
ееее браво |
|
|
|
|
|
яко...напомня ми на прасето Бейб, не самата история..а защото е история с прасе |
|
|
хах...звучи сладко.Аз съм голям привърженик на прасенцата..като животинки..мразя иначе да ги ям.Хаха!Иначе историйката си е хубава. |
|
|
Ще помисля върху идеята за праселебедчета. |
|
|
Мн хубава и поучутелна история!Не пропускай шанса си ...може да не получиш втори |
|
|
Ммм...куулско |
|
|
харесва ми.. |
|
|
мен ми хареса |