| Автор | Съобщение |
|
|
Просто и ясно-признавате ли грешките си?Казвате ли си "да,сгреших,обърках се",а признавате ли пред приятелите и познатите си или упорствате за своето,дори и да е грешно? Аз определено съм от тия дето признават-не ме е срам да кажа,че съм сбъркала и да се извиня,ако съм наранила някого |
|
|
Много се извинявам,че темата е тук....,ако може да я премести,който трябва |
|
|
Ми то и аз си я признавам,но много гадно става когато не съм виновна,а обвиняват мен,тогава няма начин да ме разбере другия,че не съм. |
|
|
fairy,аз в такива случаи просто оставям другия да си вярва,че съм виновна и не го слушам...,но определено е неприятна ситуацията |
|
|
ми и аз така вече правя.Не ми се спори и ги зарезвам.Нека си мислят,че аз съм виновната,обаче един път дигнах скандал на наще и им казах сичко дето имах за тфа да им казвам и сега ми вярват |
|
|
Признавам грешките си само пред себе си. Не се случва да си призная, когато греша, а трябва. Така правя и с хората около мен - виждам, че не са прави, но въпреки това не показвам грешките им, за да не се почувстват кофти. |
|
|
зависи |
|
|
аз греша рядко... ако не съм сигурна в нещо просто го заявявам, така, когато кажа "тъй и тъй, ма не съм сигурна.." просто никой няма право да ме обвинява, че съм в грешка, щото фактически аз го предполагам |
|
|
оня ден както си вървя и спира една кола(софийка регистрация) и отвътре един мъж и една жена ме питат за някакво място и аз им обясних на хората на къде да карат ама накрая им викам ще извинявате ама може и да съм ви излъгала признавам грешките си! не ме е срам да го направя стига да знам, че наистина съм сгрешила... никога обаче не съм се примирявала, когато видя, че има някъде нередност ... |
|
|
Да,признавам си когато съм сгрешила,че не съм права... Няма безгрешен човек,но е добре да се учим от грешките си и да се стремим да не ги повтаряме... |