Помните ли, че ви разказах,
и от съмнения ви отказах,
една обикновена случка,
интересна злополучка,
в която две различни съдби
откриват в себе си сродни души.
Е, тази моя история,
доказваща мойта теория,
че любовта съществува
и че тя всекиго атакува,
напълно се преобърна.
Момчето нa любовта й не отвърна...
Щастливи бяха дълго време,
но един ден без на момчето да му дреме
реши просто да се разделят.
А момичетата това не могат да го понесат.
Срещнал бил друга,
затова вече не иска своята съпруга.
Били женени от години
и сякаш спестявали истини,
а уж щастливи били,
но вече няма ги тези искри...
Оправя си багажа,
отива към колата в гаража.
Вече е решил,
че макар и съгрешил
да напусне своята първа любов
и да посрещне пак живота суров,
но този път с друга,
този път с нова съпруга...
Вече пали колата,
вече напуска жената.
Момчето, някога нещастно,
гледа момичето властно
и без угризения
тръгва по пътя, пълен със съмнения.
Момичето, нежно и мило,
с длани лицето си е покрило,
за да скрие очите си насълзени.
А ръцете й вече са изгорени
от отровните й сълзи,
породени от разбити мечти...
Но него вече го няма,
той остави празнина голяма
в една момичешка душа,
душа пълна със тъга...
Вярно, че любовта съществува,
вярно, че любовта всекиго атакува,
но също така е вярно,
че тя е нещо коварно.
За нея се живее,
по нея се копнее,
за нея се умира
и тя оставя вечна диря...
night_girl
05 Окт 2007 г.
