Аз те чувам.
Крещиш....
Полет.... Птиците отлитат.
Един поглед.
Дълбок.
В очите ти.
О, така кристални.
Думите създават изречения
така банални.
Сълза, усмивка.
Само една и мъртъв съм... въздух.
Красива си...
Ох, като дъжда навън.
Виждам те.
Не искаш, знам.
Страх те е, ооо слънцето.
Сам, сам, сам...
Залеза... кажи ми сбогом!
Смея се...
Ще те загубя тази нощ.
Не бягай от мен.
Не мога да живея.
Теб, без теб.
Пясъчната кула
с прозорци от лед
издигна сама.
Когато слънце печеше,
а дъждът така и не спря.
Един поглед...сълза.
Тирирам, тирирам
и крещяяяяяяяя.
Тъжно е,
Сладко-горчиво
Забавно, реално
А огледалото ми отново е криво.
Вярваш ли... Господи, не
Чуваш ли...
Ти си като малко дете.
Аз съм тук.
В изяществото от любов.
Очаквам Онова,
което цял живот ме е крепяло.
Ние сме жертва...
(но доброволна)
На живота, любовта
Ала ще признаеш,
весело ни е така.
Там, откъдето започнахме
пътят не свършва,
само животът.
Чакам те,
о, колко жадувам
да усетя отново
Теб....
Въздишка.
Приказката свършва.
А краят лъжа е....
Благодаря, основната дума това е.
Зюмбюлите вехнат,
познах ли?
mucka
05 Септ 2006 г.
mnogo e hubavo 
