В ъгъла нежно положена...
В сянката сякаш нарочно скрита...
Кукла без чувства оставена,
Откраднати й без никой да я попита...
Докосване... студено като лед...
Ледени пръсти душата,
притискат... изтръгната насила...
С одеало леко, тихо покрита...
Защо преди да си тръгнеш не ме попита...
Дали душата и сърцето можеш да ми вземеш...
А така нахално ми отне... Всичко ми отне...
С празни очи загледана в безкрая,
в тази пуста самотна стая,
в ъгъла скрита и нежно завита,
очаквайки тихо на болката края...
Сълза по лицето не може да се спусне,
дива, забързана в горчивия си бяг...
Няма ли кой завесите да спусне,
да не гледа навън куклата в непрогледния мрак...
Няма ли кой да я прегърне,
за миг просто да я утеши....
Няма ли кой назад времето да върне,
и очите с неизплакани сълзи да пресуши...
CaTwOMaN
22 Май 2006 г.