Можеш ли да загасиш огъня само с една сълза?
Можеш ли да пресушиш океана само с една глътка?
Можеш ли да литнеш в небето само с едно крило?
Можеш ли да заместиш любовта с една лъжа?!
Някога се опитах да повярвам на думи без смисъл,
казани за да запълнят тишината,
тишината от безсмислие,
между двама обещали си любов.
Заключиха я в клетка от лъжи,
пазеха я с ласки и мечти,
докато един ден любовта реши,
да ги мъчи и да ги боли.
Няма място на света,където може да живее тя,
освен в техните сърца.
Любовни думи казани без чувства,
обещания дадени напразно,
с това дари ги любовта.
Казваха си-истина е тя,
Но уви-отдавна бяха я превърнали в голямата лъжа.
Вярвах до момента,в който осъзнах,
че не мога да сложа маска на сърцето си-
изгоряло и изпепелено някога от отминала любов...
с малко останал пламък за живот,
а ти го обричаш на безсмислена любов.
Осъзнах,че не можеш да загасиш огъня
с фалшивите си сълзи.
...не можеш да пресушиш океана
с подлите си целувки.
...не можеш да летиш в небето
с празните си думи.
...не можеш да накараш сърцето
да обича и вярва – насила
в една голяма болка и лъжа,
защото това не е ЛЮБОВТА!
pandora
22 Ное 2007 г.
