Герой от следобедната ми дрямка...

Преди да те срещна, бях се примирила със студенината и равнодушието на хората. Вече не просто мислех, а бях сигурна, че хората са безчувствени.


Появи се Ти, представи се за различен. И аз, наивната, повярвах. Събудих в себе си надеждата, че не съм съвсем сама. Повярвах, че ти също като мен се радваш сутрин, щом видиш как слънцето гали с лъчите си важните от росата тревички; че щом видиш давеща се в локвата буболечица, се навеждаш и й помагаш; че щом видиш човек, паднал на земята, не отминаваш с насмешка, а му се притичваш на помощ.

Но ти си бил само мираж, само герой от следобедната ми дрямка...