По неравна пътека вървя,
стъпките ми оттекват тихо в нощта.
Пронизителен писък мрака разцепи!
Кой е това?!
Изведнъй осъзнах - това бях аз,
започнах да крещя, докато останах без глас!
Само как ми олекна, напрежението в мен се стопи!
Вече нямаше нито болка, нито сълзи!
madi
28 Юли 2007 г.
