Не признахме любовта

Кого заблуждавам? Защо се лъжа, че не изпитвам нищо към теб, че сам те забравила, като само с един твой поглед сърцето ми започва да бие лудо? Не мога да го спра, дори и да искам. Отмина много време. Време, през което дарявахме целувките си на други, търсихме любовта в очите на непознати, а тя гореше в нас. Гордостта ни отблъскваше и ни караше да мислим, че най-голямата грешка в живота ни е нашата обич. Проклинахме се и се наранявахме. А самотата ни прибра под закрилата си. Оплете ни в тъма и плени мечтите ни. Болката ни погубваше. Давехме се в океана от сълзи, които не признахме, затова бяха пропити с отрова. Търсехме помощ, онзи остров, на който мечтаехме да останем приютени само двамата- без хорска завист, лицемерие и лъжи. Единственото спасение бе да признаем чувствата си, ала не се преклонихме и вълните ни изхвърлиха на брега. Бяхме като самотните миди, които само събирахме някога. Слънцето ни галеше с лъчите си. Птичките пееха нашата песен. А рибките се опитваха да ни проговорят. Но нищо вече нямаше значение, защото една любов остана там, някъде. Ние я отблъсквахме и сломявахме.
Дълбоко в нас сега всичко се е превърнало в пепел. Спомените са затрупани от ужасна болка. Две скитащи души - това сме ние. Бяхме неспособни да оценим подаръка, който ни поднесе съдбата. Не признахме най-святото и чисто нещо в света - ОБИЧТА!!!