Защо си тръгна | Поезия

В сърцето ми сякаш има прекалено много тъга...
В душата ми сякаш не остана и лъч светлина...
Защо си тръгна, знаеше, че ще ме заболи...
Защо си тръгна, остави сърцето ми да кърви...
Защо остави да капят хиляди сълзи...
Защо си тръгна и загърби сякаш любовта...
Защо си тръгна....
И сякаш за мен и моята любов надежда вече няма...
И сякаш в мен има дупка от огромна рана....
И сякаш всичко вече ми е безразлично...
И сякаш капе кръв от очите ми...
Как да го направя по-различно? ...
Фалшивата усмивка криеше сълзите ми...,
А истинската как без теб да върна ми, кажи....
Душата ми е птица,тя иска да отлети...
Сърцето ми е в клетка, моля те... освободи...
Падам, влача се, но продължавам да се надявам...
А как, как да продължавам... сама да се ранявам...
Прекрасно беше, но свърши вече, нали....
Как да спра да плача, как да спра да плача....
Тъжно е, тъжно е вътре в мен самата...
Тъжно е, тъжно е в душата ми...
Сякаш милион парченца лед чупят се във теб...
Сякаш милион сълзи изплака съм и замръзнали са те у теб...
Как да стопля пак сърцето ти...
Как може да спре да ме боли...
Как назад да те накарам да се обърнеш...
Да видиш мъката ми и да ме прегърнеш...
Както преди...
Как да приема, че всичко свърши вече...
Как да приема, че времето ни за любов изтече....
Навън слънцето грее, а сняг вътре в мен вали...
Навън света е пак щастлив, а аз се питам как да огася пожара...
Как, как, как мога да убия болката вътре в мен...
Как, как, как мога да убия любовта вътре в мен...
Как, ако не мога да ги убия... то поне вътре в теб да съживя...
Как да спра да те обичам, когато още искам да съм с теб...
Как да спра да се надявам, когато още тръпна всеки път обърнеш ли погледа си към мен...
Как да спра, как да спра да тичам след теб, а всъщност да залъгвам себе си...
Как да спра, как... когато копнея със всеки ден все повече за теб...
Колко пъти вътрешно аз се раних... заради теб...
Колко пъти вътрешно крещях...заради теб...
Колко пъти се измъчвах...заради теб...
И до кога ще продължи това...
Докога ще страда моята душа? Докога, докога?
Защо си тръгна, защо не чу ти моя глас...
Вече май късно е за нас... късно е...
Боли...
Сякаш хиляди ножове в мен заби, когато обърна гръб и тръгна си...
Сякаш хиляди пожари в мен изпели, щом реши, че друга искаш вече ти...
А преди за миг сякаш хиляди слънца изгряваха в очите ти... щом зърнеше ме ти...
А преди за миг сякаш хиляди звезди светеха в очите ми..., а най-голямата... моята звезда беше ти...
Прекрасно щеше да е ако можеше сега да спре да ме боли...
Прекрасно щеше да е ако искаше да се върнеш пак при мене ти....
Прекрасно щеше да е ако искаше пак да видиш моите очи...
Защо си тръгна... Защо си тръгна... Защо, защо...