Око за око, зъб за зъб ІІІ

Галя се свлече на земята. Отново изпитваше същата любов, но този път далеч не беше толкова безнадеждно. Чувстваше, че и той изпитва към нея същото. Обади се по телефона на най-добрата си приятелка и й разказа всичко.

-Искаш да ходиш с него? Та ти си луда.-каза най-добрата и приятелка Силвия.-Трябва да му отмъстиш, както се казва-око да око, зъб за зъб!
-Какво да направя?
-Ще се преместя при теб. Ще спреш да му отговаряш на обажданята, ще го уволниш. Когато дойде и позвъни на вратата, аз ще отворя и ще му обясня всичко. Ще му смажем фасона, ще видиш.

Така и стана още на следващият ден Галя не говори с шефа и така Димо не получи работата. Спря да отговаря на обажданятата. Един ден Димитър позвъни на вратата. Силви отвори.
-Здравей, къде е... Галя?
-Тя не иска да те вижда.
-Защо? Но... аз... не съм я наранил.
-Не си ли? Така си мислиш. Когато бяхте съученици ти се подигра с нея в училищното кафе, а сега дори не си спомняш за нея. Откажи се.

-Заради една детска шега? Но аз съм променен, не съм онова лигаво момче което преди се дразнеше с всички.
-Не ме интересува. - Силви затръшна вратата.

На лицето на Димо се изписа гняв. Той реши, че Галя е в агенцията и тръгна натам. Беше прав. Галя работеше на бюрото си. Той влезе вътре и тръгна към бюрото. Зъвартя стола и я целуна.
-Е доволна ли си? Изигра ме! Повярвах ти, че изпитваш нещо.
-Изпитвах... и все още изпитвам. Силви ме накара да го направя.
-А чувствата ти не са ли важни?
-Важни са, затова с риск да изглежнам глупава ще ти кажа нещо...

Последва пауза.

-Какво?
-О...о...обичам те!
-Мила, не знаех дали някога ще го кажеш. Да ти кажа и аз те обичам.
Галя стана от стола и го прегърна. След 15 години тя сега беше щастлива със същото момче. Обичаше го и не искаше да го пуска да си тръгне. Помисли че в любовта и дори в раздялата няма смисъл от отмъщения...