Далече отвъд планината,
където небето синьо дели земята,
далече отвъд синевата,
където звездите блестят над земята,
далече отвъд небесата,
където полумесецът огрява земята
показа се облаче сиво,
и покри небосвода игриво!
Спусна се скоро нощта,
и дъжда огласи вечерта,
капките засипаха се по земята.
А в далечината проблясна светулка игрива,
на мокра вейка от дъжда бе се скрила!
Настана хладина,
а светулката бе все така сама,
тя потрепваше леко с крилца,
но не можеше да се сгрее така,
липсваше и сродната душа,
светулката, до нея що блестеше,
и искрица радост в сърцето и туптеше!
***
На сутринта, две деца,
разхождайки се в свежата роса,
намериха светулката,
полегнала в зелената трева!
Но, защо не светеше сега,
останала сама, мокра от дъжда,
тя бе поела пътя към вечността!
Perto
05 Окт 2007 г.
