Познай себе си! Какво означава да познаваме някого? Аз лично познавам много хора, знам тeхните имена, поздравявам ги по улицата. Но да познаваш някого и да си го опознал са две коренно различни неща.

В моментът, в който заставам пред огледалото, виждам себе си. Виждам как изглеждам на външен вид, виждам как ме възприемат хората на прьв поглед. Но нима това е всичко? Не е важно кристалното огледало, окачено на стената в къщи, важно е огледалото в очите и душите на хората, и най-вече на хората, най-близко стоящи до нас.

Да опознаеш себе си? Знаейки какво би направил в даден момент, знаейки как би се почуствал и какво би казал, ти знаеш как реагира твоята същност, твоето Аз. Всеки Аз е различен, хора по света - колкото искаш. И всички тези хора имат приятели. Приятели, които мислим че познаваме и приятели, на които вярваме. Но колкото и да се опитваме, колкото и да се стараем, ние никога не бихме могли да опознаем някого толкова добре, колкото познаваме себе си. Няма човек, с когото да сме прекарали толкова време в разговори, колкото време сме прекарали в общуване със собствените си мисли. Единственото нещо, което е неотлъчно до нас вьв всяка малка част от секундата е вьтрешхият ни Аз. С него сме в постоянен диалог и го познаваме достатчно добре. И въпреки това, пак не можем да кажем, че знаем всичко за себе си. Познаваме се до една известна степен, но никога напълно.

Хората около нас ни помагат да опознаем себе си, със всяка своя реплика или жест ни провокират и изпитват без да знаят, че го правят, просто защото ни карат да мислим - да общуваме с вътрешния си Аз. Всяка вещ, всеки предмет, всеки човек, всичко до което се докосваме ни кара да опознаваме себе си. Всяка нова и непозната до този момент за нас ситуация ни кара да надникнем в себе си под друг ъгъл, да погледнем от друга гледна точка и тогава установяваме, че все още в душата ни има места недокосвани никога. Освен, че човек се учи докато е жив, той се опознава до момента, в който все още диша.

Правила, принципи, догми, забранени чувства - всеки ги изгражда сам за себе си, спрямо това, което знае за собствената си същност. Всеки, надникнал в огледалото, вижда какво има там, но успява ли всеки да проникне зад него? Или му трябва прекалено много време да разчупи отразяващата повърхност само с очи?

Важно е да гледаме! Но не просто да гледаме, а да виждаме! И виждайки нещата - да ги анализираме. Защото непознавайки един предмет, ние не знаем как да боравим с него. Същото е и с хората. Непознавайки собствената си екзистенциална същност, просто не можем да бъдем индивидуални. А да подражаваме на някого просто няма смисьл, защото на света вече има един такьв! За какво му е втори?

didinka
23 Фев 2006 г.

14470 прочитания
Коментари: 9
CoNfIdEnT_gIrL #1, 24 Фев 2006 г.
Dobri temi pi6e6,dopadat mi!Za tazi nqmam kakvo da kaja,za6toto vsi4ko si e kazano.Obob6tava vsi4ki harakteristiki na Az-obraza,tui kato vsi4ki te vodqt kum sebeopoznavaneto.
teen_kote #2, 24 Фев 2006 г.
naistina temite ti sa strahotni karat horata da se unesat v dalboki misli za istinskiq smisal na jivota
Frank_Lampard #3, 25 Фев 2006 г.
Не мога да твърдя, че познавам дори себе си. Понякога се изненадвам как реагирам на дадена ситуация, понякога не. Разбира се, че има степен на опознание, но според мен не мога напълно да познавам някого, та дори и себе си
Frank_Lampard #4, 25 Фев 2006 г.
тийн-коте, гледай филма СМЕЛО СЪРЦЕ и пак да говорим за смисъла на живота, ако искаш
Slim_shady_girl #5, 25 Фев 2006 г.
Tova e mnou qka tema i e dosta debela i 6iroka.No spored men e strahotno formulirana i ima kfo da se nau4i ot neq
DaChka #6, 27 Фев 2006 г.
emi da opredeleno temata e dosta razvita no ima i mnou ne6ta koito mogat da se dobavqt kum neq
tanq_rs #7, 09 Мар 2006 г.
temata e mn spolu4liva!
2PAC-f #8, 22 Апр 2006 г.
ooo az opedeleno poznavam mnogo dobre sebe si i istinskite si priqteli no za drugite xora nz...
MuPeTo #9, 27 Апр 2006 г.
emiii az poznavam sebe si do izvestna stepen.....hm i ima momenti v koito se u4udvam ot ne6tata koito kazvam ili pravq no takaa e v vseki edin 4ovek se kriqt iznenadi!