Стоя си в стаята сама,
тук, пред ръба на лудостта.
И спомням си онези дни,
когато бяхме само аз и ти.
Сълзи се стичат май по моето лице
и чувствам се като безпомощно дете.
Как може да си толкова жесток?!
Или пък любовта ми е пророк...
За твоите очи си спомних аз,
поисках да ги виждам всеки час,
ала съзрях... Какво ли е това?
Прилича май на къс студенина?!
Разбрах. Тъй заслепена бях
от любовта, а що за човек си не разбрах.
От чувствата си пращам те далече,
сега съм силна. Не ми трябваш вече!

SiXpOiNt
11 Мар 2007 г.

124 гласувай
1422 прочитания
Коментари: 5
greenleaf #1, 11 Мар 2007 г.
"Или пък любовта ми е пророк..." ... "пророк" или "порок" има разлика като изключим това не е лошо стихчето само внимавай като пишеш,защото очевидно си написала една буквичка повече
Axel #2, 11 Мар 2007 г.
А за мен си е страхотно...много познато ми се вижда...в смисъл като чувства
crazy_tanq #3, 11 Мар 2007 г.
Много добро! Харесва ми! Браво..
DIGHeaD #4, 11 Мар 2007 г.
ъъъ...нищо по-различно ) поне звучи хубаво
SiXpOiNt #5, 25 Мар 2007 г.
Prorok e Blagodarq za vnimanieto k1m stihotvorenieto s1shto taka i za mnenieto vi!