Мрачен ден, черен дъжд вали.
Или това са може би сълзи?
Но от кой ли, не от мен са те.
Нямам аз сърце,
откакто ти ми го изтръгна
и безмилостно от мен си тръгна.
Помня всяка наша среща,
как ме обичаше горещо,
как с поглед само света ми преобърна
щом нежно ме прегърна.
Времето се спря за миг,
ти тишината ми разцепи с вик.
Изтръгна ме от съня на самотата
и в сърцето ми запълни празнотата,
сън и реалност се сляха,
в ритъм любовен две сърца затуптяха.
Забравях коя и къде съм,
животът бе по хубав и от песен.
Но знаеш, сяка приказка си има край,
кратък беше този рай.
и като паднал ангел съм сега
без сърце и без душа.
Сама обгърната във мрак,
копнея да те видя пак.
Без глас крещя обичам те
и викам те, и търся те,
но пак и пак сама
си оставам в пустощта.
Да плача не искам, знай до сълзи боли,
но сълзите ми ще са една капки в океана, който ни дели
Гордост, несигурност, страх.
Казваш любовта ни беше грях,
но дори и в ада да горя,
бих дала всичко да върна мига,
в който с теб двама ръка за ръка,
вървяхме по път облян в светлина.
И знаех никой не ще ни спре
щом аз съм до теб и ти си до мен.
Всичко свърши трябва да го осъзная,
но как ще живея без тебе не зная.
Роза съм в пустиня, ти си капчица роса,
сляпа тичам в мрака, ти си мойта светлина,
скитница съм, боса бродя на студа,
Пусни ме да се сгрея, не затръшвай своята врата.
Дарих ти всичко що имам,
не искам обратно нищо да взимам.
Желаех в замяна само трошичка от твойто сърце,
ти даде ми да, но после ми я отне.
Не, не искам насила да прося любовта ти
както се разтапя и изчезва снежинка в дланта ти.
Сама и във сълзи обляна,
така ще изчезна и аз в океана
на твойте очи...
Изпратено от: the shadow of your smile
06 Дек 2008 г.
кефи ме :Р
