По незнайни пътеки,
през приказни бродове,
тихо пристъпва зората.
Синя песен оглася света
и небето е
изповед тъжна.
Натежали от нежност
ръцете свиват гнездо
за моята болка.
Две слънца във очите
като топло огнище
просветват.
Вятърът плисва сълзите ми
след краткия вик
на отлитащи птици
и от мойта усмивка
грейва денят.
revniVka_
25 Мар 2009 г.
